Управляващите, в лицето на председателя на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова, са внесли предложение за промяна в Закона за Българската народна банка, което засяга статута на валутния борд в България. Поправката е свързана с бъдещо присъединяване на страната ни към еврозоната.

Стоянова предлага създаването на нов текст в закона, според който от датата на участие на България в "чакалнята на еврозоната" официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (Еврозоната + Дания) и ЕЦБ.

На практика това означава, че Народното събрание ще позволи на правителството да води преговори с останалите държави членки на Еврозоната и ЕЦБ за курса на еврото, по който България ще се присъедини. Този курс теоретично може да претърпи промени от този, действащ в момента. Предложението на Менда Стоянова не променя сегашното съотношение от 1,95583 лева за едно евро. 

Причината за промяната е ясна - това е задължително условия за членство в чакалнята на еврозоната. Припомняме, че финансовият министър Владислав Горанов предположи, че това може да се случи до края на април на тази година.

Важно уточнение - преговорите по курса не означават, че промяна в него ще има. Почти сигурно е, че станата ще влезе в механизма по същия курс, за който в момента сменяме лев за евро. Такова е обещанието на Българска народна банка. Така се случи и при другите държави от Еврозоната, които преди да влязат в механизмна бяха в режим на валутен борд. 

Теоретичен риск обаче все пак съществува - ако договореният курс все пак се окаже по-нисък от сегашния, а левът излезе от преговорите подценен, то спестяванията в лева ще намалеят. 

Такъв риск обаче е повече от минимален към момента. Действията на Стоянова са съгласувани с Българската народна банка и нейния управител. Все пак, според повечето експерти, политическата ситуация в страната  е такава, че е по-добре Народното събрание да задължи правителството да води преговорите само при условия, че сегашният курс на лева към еврото бъде запазен.

По-късно и от Министерството на финансите, и от БНБ официално подкрепиха законодателната инициатива на Менда Стоянова. А от ведомството на Владислав Горанов дори обясниха, че валутният борд остава до приемането на България в еврозоната. Тоест курсът към еврото дотогава остава фиксиран. 

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.

Иначе самите промени, предложени от Стоянова, са направени по класическия любим начин на депутатите от управляващата партия - между двете четения на друг закон, в случая валутния. За разлика от много други случаи, този път тишината може да има своето обяснение - режимът на Валутен борд има догматично значение за българското общество и всяка промяна на текстове в него може да има сериозен отзвук и да подлежи на различни интерпретации.