Административният съд в София е отменил забраната на австралиеца Джок Полфрийман да напуска България, съобщи правният сайт "Де факто". Самият Полфрийман потвърди новината пред Нова тв.

Решението е на първа инстанция. Съдия Боряна Бороджиева от Административен съд – София-град е постановила решението си на 24 януари. Според нея наложената от дирекция „Миграция“ на МВР през 2011 г. забрана Джок Полфрийман да напуска България вече е с отпаднало основание - ограничението е приложимо спрямо чужденци с ефективни присъди, изпълнявани у нас. А Полфлрийман бе условно предсрочно освободен от затвора в края на септември 2019 г.

Ако казусът стигне до Върховния административен съд и ако той го потвърди, то австралиецът, който бе осъден и изтърпяваше присъда за убийството на студента Андрей Монов, все пак получава право на избор къде да пребивава.

Решението на административния съд не поставя точка на големия спор по случая, повдигнат от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Последният, докато беше начело на държавното обвинение, поиска от Върховния касационен съд да отмени предсрочното освобождаване на чужденеца и да го върне зад решетките, при законова невъзможност за това. По този въпрос от октомври миналата година се чака произнасяне. 

Решението на съдия Бороджиева обаче внася малко правен ред в хаоса какво може и какво не чужденецът, срещу когото хем има забрана да минава границата, хем са налични и обратни мерки – експулсиране и забрана да влиза в България за 10 години, припомня "Де факто". 

Ето и част от мотивите на съдийката от административния съд в столицата, с които отменя забраната на Полфрийман да напуска България: 

„В случая основният спорен въпрос е дали, след като адресатът на заповедта е предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, е налице основание тази заповед да е все още действащ, в законна сила административен акт или това основание, за което е издаден, вече е отпаднало и мярката следва да бъде вдигната, като се отмени заповедта. Както и дали след постановеното от съда предсрочно условно освобождаване на жалбоподателя, тази мярка е вече съответна на целта на закона….

Предвид настоящата заповед, директорът на Дирекция „Миграция“ е приел същата за правна пречка за експулсирането на чужденеца и е отложил изпълнението на тази мярка със своя Заповед рег.№ 5364з-2027/15.10.2019г. По делото е уточнено, че обжалваната заповед за налагане на забрана за напускане на страната на чужденеца е действаща, в информационните масиви на МВР и се изпълнява.

При тези фактически данни за изпълнено въз основа на окончателен съдебен акт условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя от изтърпяване на остатъка на присъдата му, съдът намери, че е отпаднало фактическото основание на оспорената заповед, което следва да се вземе предвид при настоящата преценка за материалната й законосъобразност и съответствието й с целта на закона.

По силата на приложеното определение от 19.09.2019г. на САС по ВНЧ дело № 921 по описа за 2019г., в което е посочено, че е окончателно и чието изпълнение не е спряно, видно от справката от ВКС, адресатът на принудителната мярка е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му и съответно, предвид че тази присъда вече не се изпълнява и лицето е освободено от затвора, то с освобождаването отпада основанието за мярката, наложена с обжалваната заповед. От затвора в С. до Дирекция „Миграция“ е изпратено уведомително писмо, че на 20.09.2019г. Д. П. ще бъде условно предсрочно освободен.

Именно във връзка с това писмо и новото правно положение на чужденеца – освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, осъждан и с липса на валиден документ за самоличност, са предприети съответните на това положение действия по ЗЧРБ спрямо чужденеца. Предприетите нови ПАМ „Експулсиране“ и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години не кореспондират с изпълняваната (както се вижда вече без основание) ПАМ „Забрана за напускане на страната“ и се е стигнало до ситуация, в която чужденец, намиращ се на територията на РБ, има едновременно три вида принудителни мерки, две от които взаимно се изключват – „експулсиране“ и същевременно „забрана за напускане на страната“ и „забрана за влизане…“.

И от това следва извода, че в случая, предвид отпадналото фактическо основание по чл.43, ал.1, т.1 от ЗЧРБ спрямо условно предсрочно освободения от изтърпяване на наказание лишаване от свобода за остатъка от присъдата му чужд гражданин биха били приложими други мерки и правомощия на Дирекция „Миграция“, не и вече мярката по чл.43, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

В този смисъл е основателно оплакването на жалбоподателя, че при новите обстоятелства тази заповед вече не съответства на целта на ЗЧРБ“.