Добромир Живков е социолог, управител на агенция "Маркет Линкс".

Ако трябва да нарисувате картина на днешна България, как би изглеждала тя?

Няма да започна оптимистично, но напоследък съм поразен от хората, които виждам по улиците. Много от тях ми изглеждат изпаднали не толкова в материална, колкото в духовна нищета. Угрижени хора, с уморени лица, без живец, без надежда. Хора, затворени в собствените си ежедневни проблеми и сякаш напълно изключили се от това, което се случва в света около тях. Вероятно преувеличавам, но смятам, че отчуждението почти напълно е завладяло обществото ни.

Преди 20 години разговарях с един шотландец, който години наред прекарваше по няколко месеца в България. Питах го, какво толкова намира у нас, че да се задържа толкова и той каза, че е пътувал на много места, но на само на малко от тях е виждал толкова озарени лица и че именно това го привлича тук. Описваше, че в други страни вижда това, което се опасявам, че понастоящем е присъща част на нашата действителност.

Как стана така, че Бойко Борисов се превърна в най-голямата сила и едновременно слабост на политическото статукво - лично от него зависи дали ще има предсрочни избори или не? 

Това е дълъг процес, през който преминахме през последните 10 години. Процес на концентрация на власт, в който институциите отстъпваха пред силния лидер. В тежки моменти, много лидери са спасявали държави и дори цивилизации. Питам се, дали нашето общество изпитваше необходимостта да заменим, донякъде балансираната властова конструкция в държавата, с толкова силно лидерство.

От друга страна, всяко лидерство извървява естествения си жизнен път и идва момент, в който промяната става неизбежна. Виждаме, че дори немислимото се случва пред очите ни – години наред очаквахме да стане видим първият знак за настъпваща трансформацията на властовия модел в Русия. Той дойде и ни показва стремеж за поне частично възстановяване именно на този нарушен баланс на разпределение на властовия ресурс между институциите и силното лидерство. Принципът на приемствеността е този, който отрезвява и оздравява обществото в подобни ситуации.

Управляващата коалиция и премиерът са поставени под сериозно напрежение и определено са в ниска точка, изправени пред поредна политическа и социална криза. Ситуацията през последните десетина дни се усложнява и вече можем да отчетем като фактор за устойчивостта на кабинета не само персоналната роля на г-н Борисов и политическата тежест на ДПС, но и потенциалните проявления на натрупаното социално напрежение. 

Има ли видими и невидими зависимости, които задължават лидера на ГЕРБ да продължи да държи управлението в свои ръце? Кои са те?

Ситуацията, в която се намираме се характеризира с крехко равновесие, базирано на калкулираните потенциални ползи и рискове при предсрочни избори. Ако изключим евентуален натиск от улицата, няма особен политически и икономически интерес от оставка на правителството. Да не забравяме, че към момента на хоризонта няма политическа сила, която да излезе едноличен победител в битката за властта с ГЕРБ. Резултатите от последния вот на недоверие са поредното косвено потвърждение.

Има ли исторически момент от близкото минало, който прилича на днешното политическо състояние, в което е изпаднала държавата? 

Лично за мен, самоналагащият се паралел е с безвремието в края на мандата на премиера Любен Беров. Тогава беше очевидно, че формулата на управление е загубила обществена подкрепа. Имаше няколко вота на недоверие в Народното събрание, блокирани реформи в редица области. Голямата разлика между тогавашното и сегашното управление е във финансово-икономическото развитие. В края на 94-та, страната ни беше със сериозно влошаващи се показатели, включително сериозен спад в производство, увеличаваща се безработица и т.н.

Как разчитате новия конфликт между президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев?

Ако си позволим да спекулираме за някакъв по-дълбок политически смисъл в това, което виждаме, хипотезите са няколко. Можем да започнем с една от най-разпространените, че това е целенасочено отклоняване на обществения фокус от кризата с водата и повишаващото се обществено напрежение. Бих изключил това да е просто отговор от страна на главния прокурор на опита на президента да инициира дискусия за конституционни промени.

Този “предупредителен изстрел” идва в контекста на изострените взаимоотношения между България и Руската федерация, имайки предвид, че в поведението на г-н Радев, можем да разчетем симпатии към Русия, а понякога и умерен скептицизъм към стратегически постановки в ЕС и НАТО. От уравнението не можем да изключим и силния опозиционен патос на президента, който определено му носи публични дивиденти, но и определени рискове за управляващите, особено ако на хоризонта се задават евентуални предсрочни избори.

Как очаквате да завърши?  

Независимо дали виждаме, или не, политическа игра в настоящето развитие на ситуацията, вероятният позитивен резултат за управлението би бил по-лесното постигане на известна стабилизация в краткосрочен план. Неизбежено, обаче, ще станем свидетели на още по-силна политическа поляризация в обществото ни, която ще повиши градуса на социалното напрежение.

Извън обичайните клишета - кои са темите, по които не се говори в публичното пространство, но са от изключителна важност за бъдещето на България?

Обществената тъкан е силно наранена. Това отчуждение, за което споменах в началото и тоталният срив на доверието в институциите поставят въпроса какъв тип лидерство е необходим на страната ни. Не мен ми се струва, че трябва да бъде възстановен не само властовият баланс между политическия елит, гражданите и институциите, но и да се даде стратегическа перспектива на страната ни. Мисля, че ни е нужен изцяло нов разказ за бъдещето ни.

Предстои поредно отваряне на Избирателния кодекс. Как може да се реши въпросът с манипулациите в екзит половете в деня на вота и фалшивите гласоподаватели, които подменят предварителната изборна карта. Имаше случай, в който се оказа измамна преднината на един от кандидатите за кмет на Пловдив, впоследствие поканен да стане областен управител. 

Успешната работа на изследователските агенции се основава на неписаното правило за почтеност. Почтеност от страна на професионалната гилдия – да работи, придържайки се към най-високите стандарти. Почтеност от страна на гражданите, които би било добре да приемат, че доброволното и добронамерено участие в проучвания дава важна информация за цялото общество. И не на последно място, почтеност от страна на политическата класа, която трябва да надрасне партизанщината и да не злоупотребява с предизборните проучвания с пропагандна цел. За съжаление, трябва да призная, че в тези три аспекта започват да се натрупват проблеми, които рушат и без това много деликатната конфигурация на средата. 

Последните проучванията преди парламентарните избори във Великобритания показаха, че индустрията се справя добре с прогнозите в добре структурирана среда, в която всяка от трите заинтересовани страни се държи отговорно. Затова и смятам, че пътят е дълъг и не е задължително да минава през нови законови изменения.