Недоволството от демокрацията е достигнало най-високата си точка за всички времена. Това показва публикувано днес изследване на Института за публична политика Бенет в Университета в Кеймбридж. Докато изводът е валиден най-вече за развитите демокрации, страните в Централна и Източна Европа, включително България, правят изключение, смята екипът на изследването.

То се основава на данни от 25 източници, 3500 национални проучвания, 4 милиона анкетирани между 1973 и 2020 г. Възоснова на тези данни изследването представя картината на удовлетворението от демокрацията в Западна Европа през последните 50 години и в последните 25 години за останалата част на света.

От 90-те години на миналия век насам делът на недоволните от демокрациите си се е увеличил глобално от 47,9% на 57,5%. Не всички тези хора са противници на либералната демокрация, подчертават авторите. Много от тях не са доволни само от начина, по който функционират техните политически системи и институции.

Тенденцията водят държавите с голямо население като САЩ, Бразилия, Нигерия, Мексико. САЩ, Бразилия, Мексико, Обединеното кралство, Южна Африка, Колумбия, Южна Африка и Австралия отбелязват през 2019 г. най-високите нива на демократично недоволство в историята си.

Гражданите на развитите демокрации също са преживели голямо нарастване на демократичното недоволство. Докато през 90-те години около две трети от гражданите на Европа, Северна Америка, Североизточна Азия и Австралия се чувстват доволни от демокрацията в своите страни, днес мнозинството се чувства недоволно.

"Въпреки че е извън обхвата на този доклад да обясни причината за тази промяна, наблюдаваме, че нивото на недоволството на гражданите от демокрацията до голяма степен отговаря на обективни обстоятелства и събития - икономически шокове, корупционни скандали и политически кризи. Те имат незабавен забележим ефект върху средните нива на гражданско недоволство", пише в главните изводи на доклада.

Той отбелязва, че картината не е изцяло негативна. Ред малки демокрации, където доходите са високи, отбелязват по-голямо гражданско доверие в техните институции. В
Швейцария, Дания, Норвегия, Холандия и Люксембург например демократичното удовлетворение достига исторически максимуми. Тези страни са „острови на удовлетворението“. В тях живее едва 2% от демократичното гражданство в света. Там по-малко от една четвърт от обществеността изразява недоволство от политическата си система.

Като цяло удовлетвореността от демокрацията в Европа се е колебаело циклично през миналия половин век. Сега според доклада сме на третия поред връх на относителното недоволство. Първият и бил по време на кризите на управлениета през 70-те години, вторият - след рецесията през 90-те години и последната фаза започва през 2009 г. с кризата в еврозоната.

"Ако Западна Европа е обезверена, бившите комунистически страни от Източния блок, много от които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 и 2007 г., изживяват стабилна консолидация на вярата в техните нови политически институции", пише в изследването.

То посочва, тези страни "са започнали от много ниска база, когато само малцинство от анкетираните - между една пета и една трета - са изразявали „удовлетворение“ в годините на икономически преход през 90-те години.

До 2010 г. само Полша показва значително възстановяване на политическото удовлетворение, докато другите от тази група държави едва надхвърлят нивата си от 90-те години.

Едва от началото на глобалната финансовата криза удовлетворението от демокрацията в посткомунистическа Европа започва да расте и това става обща тенденция. Авторите отбелязват, че става дума за период, който е много след приключване на процеса на присъединяване към ЕС и през който икономическият растеж се е забавил 
в целия регион, както в останалата част от континента.

Това е и период, който в повечето страни, ... по-специално Унгария, Полша, Словакия и Чешката република, първото поколение либерални посткомунистически елити е изместено в изборите на високи длъжности от популистки политици и партии с платформи, основаващи се на национализъм, социална държава и анти-имиграция.

"Съвпадането на популизма с демократичното удовлетворение напомня, че удовлетвореността от демокрацията не е същото като вярата в либералните принципи или ценности, а се дължи на съвпадението между популярните настроения и нагласите, изразени от политическата класа, каквито и да са тези настроения", пише в изследването.