Не е нужно да си внимавал в час по география, за да бъдеш президент на най-голямата икономическа и военна сила в света, която има интереси и войски по цялото земно кълбо. 

Жив пример за това е президентът на САЩ Доналд Тръмп. Снощи той поздрави в Туитър победителите в мача за Суперкупата на американската Национална футболна лига - отбора на "Канзас сити чийфс" (Kanzas City Chiefs). 

И между другото написа: "Вие представлявате Великия Щат Канзас".

Пропускайки, че Канзас сити се намира в щата Мисури и е едно от първите пристанища на едноименната река, основано през 1830 г.

По-късно президентът се поправи, нанасяйки в туита си името на правилния щат:

Конфузното съобщение обаче беше запаметено от хиляди хора и заля социалната мрежа, придружено с подигравателни коментари от целия свят.

Това не е първият път, когато 73-годишният Тръмп, който декларира, че ще направи "Америка отново велика", показва познания за останалия свят, характерни за предучилищната възраст.

Неотдавна в реч той определи Белгия като "красив град". 

Още по-рано беше изправил косите на предишния испански външен министър (сега върховен представител на европейската дипломация) Жозеп Борел, питайки го защо страната му не прегради пустинята Сахара със стена срещу нелегалните имигранти. По думите му тя щяла да бъде по-къса от стената, която САЩ сега строят по границата си с Мексико.

 
Предимството да бъдеш американски президент е, че Белият дом е глупакоустойчив. Такъв са го направили още отците основатели, пишейки Декларацията за правата и Конституцията на САЩ. Президентът има не само огромна и високообразована администрация, която поправя грешките и замазва пропуските в образованието му. В структурата на държавата има достатъчно институции и механизми, които могат да спрат опасен президент, в случай че администрацията му избере да бъде безкритична или сервилна.
 
САЩ имат разделение на властите (checks and balances), което може да спре държавния глава, когато грамотността му или почтеността му се окажат опасни за националния интерес.
 
На тях дължим факта, че днес няма трета война в Залива и че НАТО още е цяла.
 
На тях дължим и обстоятелството, че дори най-могъщият човек в света, президентът на САЩ, не може да използва незабелязано и безнаказано властта си за задкулисни сделки в свой личен интерес и във вреда на националния. 
 
Ако руската намеса в американските избори стана обект на разследване от ФБР, ако аферата с Украйна предизвика процес по отстраняване на Тръмп от длъжност, това показва, че предпазният механизъм на американската демокрация работи.
 
Отделен е въпросът, че тези разследвания най-вероятно няма да завършат с неговия импийчмънт (гласуването в Сената е в сряда). Важното е, че признаците за непригодност за поста не остават скрити-покрити. Че страната не мълчи апатично. Че не ѝ е все едно.
 
Засега изглежда, че Тръмп ще остане президент и ще спечели втори мандат на изборите през ноември. Безработицата в САЩ е 3,5%, приходите от мита са рекордни, макроикономическите показатели и борсовите индекси показват исторически добри стойности. 
 
Когато дадеш това на избирателя, той не се интересува какъв ученик си бил и колко книги си прочел. И българите могат да го потвърдят от собствен опит.
 
В нощта на гафа с Канзас и Мисури, през почивката на мача за Суперкупата, беше излъчен този предизборен клип на Тръмп: 
Тази реклама струва $5 милиона. Но дори и те не могат да скрият простотията. Тя винаги намира пролука, избива на повърхността.
 
Както пише Йордан Радичков, за когото Тръмп едва ли е чувал, тя може да бъде като църква или като карфица на ревера. Но винаги се вижда.