Третата "българска" изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция. 

Това се казва в позиция, публикувана от доц. д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН и специалист по средновековно и възрожденско изкуство. В нея той отправя редица критики и несъгласия с философията и цялостната идея на предстоящата изложба Лувъра, за която беше съобщено в края на 2019 г. Тогава бе оповестено и работното заглавие на събитието "Изкуство и култури в България XVI – XVIII в. "

Какво се планира

Българските експонати ще бъдат изложени в залите на Лувъра в Париж от края на юни до края на ноември 2020 г. или до началото на януари 2021 г., в зависимост от възможностите на двете страни и на институциите, които работят за този проект. Това се посочваше в писмо на директора на Лувъра до Жан-Люк Мартинез до министъра на културата на България Боил Банов. В изложбата е планирано да бъдат представени около 60 емблематични за периода експоната от различни области, които ще позволят да бъдат проследени основните тенденции и взаимодействия между материалната и духовната култура.

"Искаме да дадем възможност изложбата да бъде разгледана не само от многобройните посетители през лятото и от нашата обичайна публика, но и от любителите на есенните изложби", подчертаваше Жан-Люк Мартинез.

За организирането на изложбата ще бъде създаден официален научен комитет от експерти на двете страни, представители на министерства, музеи, галерии и културни институти, които са в неформален контакт от миналата година, се казваше още в съобщението за предстоящото културно събитие. Лувърът ще изработи и публикува и специален илюстриран каталог на всички представени произведения.

„Радостен съм за това ново сътрудничество, което започна още от 2018 година между нашите две институции. Убеден съм, че този нов и оригинален поглед към България ще има голям успех, какъвто заслужава нейната научна амбиция“, пишеше още в писмото си до Банов директорът на Лувъра.

Министърът на културата Боил Банов с директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез.

Възраженията на доц. Мутафов

Според доц. Мутафов в тази концепция за изложба, "зададена от Париж, отново става дума за прословутото западноевропейско отношение към нас като част от европейска Турция".

доц. Емануел Мутафов

Като добавя: "А подобна геополитическа идея с милозливо и спорно представяне на културните интеракции стои в основата на съвременния неоосманизъм." 

Половината от 60-те експоната, които трябва да бъдат включени в изложбата, не са били свързани с бита и изкуството на християните по нашите земи, реагира още доц. Мутафов.

"С други думи, до иконите ще се излагат ятагани, чердженца за намаз, ибрици и корани, за да се докаже колко мирен, та дори и взаимопроникващ на художествено ниво е бил животът на културите из тези османски територии през XVI – XVIII в.", пише още той. 

Ученият не е съгласен и със заглавието на изложбата, "тъй като понятие „България“ през споменатия период не съществува, а може да се говори само за български земи под османска власт".

Той не е съгласен и с така определения период на изложбата -  XVI – XVIII в., т.е. вековете на същинското османско присъствие на Балканите, като идеята на куратора от френска страна Шарлот Мори, по думите на Мутафов, била да се представи "взаимодействието" между ислямското и християнското изкуство по нашите земи.

„Взаимодействията“ между ислямското и християнското изкуство, каквито през този период почти няма, са маргинални и на чисто декоративно ниво и по никакъв начин не влияят върху взаимоизключващата им се религиозна същност", смята експертът.

"В действителност, идеята на г-жа Ш. Мори е да покаже, че по българските земи са живели и творили мюсюлмани през периода XV – XVIII в., а тяхното изкуство е повлияло не само бита на подвластните православни християни, но и е навлязло в интимната сфера на религиозния им живот. Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя.

Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология", пише още доц. Мутафов.

Той пита още има ли научен комитет на изложбата и как той приема заглавието ѝ.

Мутафов припомня и че писмо с подобен текст е било изпратено на министъра на културата Боил Банов още на 1 август м. г.

Министър Боил Банов: Несериозно е

"Несериозно е, че ще бъдем представени като европейска Турция в изложбата в Лувъра." 

Това каза министърът на културата Боил Банов пред журналисти в Народното събрание по повод твърденията на доц. Мутафов.

Той обясни, че решението е било взето още през 2016 г. след първата голяма изложба в Лувъра.

На въпрос защо експозицията ще е в отдела "Ислямско изкуство" на френския музей и дали това не го притеснява, министърът поясни, че такива са били изискванията на френската страна.

"Аз не съм ксенофоб. На този въпрос даже не искам с подсмихване да отговоря, защото ще бъде несериозно. Надявам се, че всички ние не сме ксенофоби, това е част от нашата история. Като говорим за 16-18 век има много неща, свързани с исляма, има и много неща, несвързани с исляма. Това е нашата история, това са ценности, които се пазят в нашите библиотеки и музеи, в православната църква и т. н.", обясни Боил Банов.

Лувърът: Заглавието е работно и може да има промяна

Изложбата все още не фигурира дори в сайта на Лувъра. Oт музея уточниха пред бТВ, че заглавието за момента е работно и може да има промяна. Експозицията ще е част от Департамента за ислямски изкуства. 14 хиляди експоната вътре проследяват развитието на исляма от VII до XIX век и допира с други религии.

"Това не е лесен период, с който се захващаме, но мисля, че въпреки трудностите, са се създавали много интересни неща", казва Шарлот Мори, куратор на изложбата от Лувъра.