Допълнителните ограничения пред краткосрочните наеми през интернет платформи вече показват ясно каква е истинската цел на предложенията на управляващата коалиция - ограничаване на конкуренцията на големите хотели и апартаментни комплекси в София и големите градове и курорти.

Смятам това за изцяло погрешна логика, която ще доведе единствено до повече застрояване и повече неизползвани жилищни сгради и в тотален ущърб на предприемчивите български граждани. 

Искам да напомня на управляващите, че само преди месец на ниво ЕС беше ясно указано, че подобни услуги са “услуги на информационното общество”, а не брокерска или туристическа услуга, както смятат управляващите. Сега, за да се възползва един български гражданин от тази информационна услуга на 21 век и да предложи свой ресурс на пазара, той първо трябва да премине през процедури и разрешителни от 19 век.

Това е абсурдна ситуация. Смятам, че логиката на решението трябва да е точно обратната - че предлагането на услугите трябва да е по правило разрешено, а интересите на всички заинтересовани (съседи, община, данъчни власти) да са добре защитени с предвидени механизми, които да не пречат на тези, които предоставят услугата по коректен и устойчив начин. 

Споделената икономика е икономически феномен, който предлага на всеки гражданин и обществото като цяло възможност за по-добра употреба на наличните ресурси. В София и големите градове, от една страна, отдавна няма място за нови големи хотели без да се посяга на зелените площи и да се застроява още повече градската среда, а от друга - емиграцията и намаляващото население предполагат, че ще има все по-голям процент временно или постоянно свободни жилища, чието състояние се влошава. 

Това е и разликата между София и големите европейски градове, където степента на предлагане на краткосрочни наеми наистина променя градската среда. В София обаче такава вълна от емигранти няма, процентът на неизползвани жилища достига до 25%, а в големите апартаментни комплекси по Черноморието и зимните курорти свободните апартаменти са до 80-90%. Без тези имоти да се използват и да генерират приходи, няма как да има и работещ механизъм за поддържане на тази собственост, което е огромен дългосрочен проблем. 

Алтернативните места за настаняване през интернет платформите вече видимо променят големите градове - идват различен тип туристи от тези в “ол инклузив” курортите или петзвездните хотели, което е плюс за малкия бизнес и услугите в тези градове. Вече е видимо, че този тип настаняване не само не е проблем, той би могъл да е изход за българския туристически модел, който все още не може да се измъкне от ниския ценови сегмент. За много хора извън трудова възраст или в малки населени места, това е един от малкото шансове за собствен бизнес с налични ресурси.

Решенията в защита на интересите както на предприемчивите български граждани, така и на всички заинтересовани страни са следните: 

- Да бъде обърната цялата логика на издаване на разрешителните за краткосрочни наеми - без категоризация и разрешителни при отдаване на до 1 помещение под наем.

- Да не се изискват разрешителни от съседи за краткосрочно отдаване под наем, а при нужда да бъдат прилагани съответните наредби за обществения ред (където орган по прилагане е регионалната дирекция на МВР) и по закона за етажната собственост, където има достатъчно ясни механизми за контрол.

- Да не се разделят чрез конюнктурни закони и наредби наемите на “краткосрочни” и “дългосрочни”, на “през интернет платформи” и “през обяви” и други абсурдни от законова гледна точка определения, които само илюстрират каква е истинската цел на предлаганите промени и забъркват сериозен юридически хаос. 

Не на последно място, предлагам на управляващите да спрат да използват аргумента за “осветляване на бизнеса” с краткосрочни наеми, тъй като всички приходи от интернет платформи идват чрез банкови преводи и на практика няма никаква възможност да не се плащат данъци - за разлика от плащанията в брой при другите наеми и свързани услуги.