Бившият генерален директор на Българската национална телевизия Константин Каменаров и програмният директор на всички канали Надя Костова имат пряко отношение към ощетяване на бюджета на БНТ във връзка със закупени, но неизлъчени спортни права. Ръководството е закупувало ненужни и необезпечени финансово права за игрални и документални филми и сериали. Ненужно е сключило договор и с рекламна агенция за продажба на ефирно време в телевизията.

Това се посочва в заключение на Агенция „Държавна финансова инспекция“ (АДФИ), която инспектира финансовото състояние на обществената медия за периода 1 януари 2018 г. - 30 април 2019 г. и излезе с доклад до финансовия министър. Генерални директори по това време са Константин Каменаров (до 24 април 2019-а) и Емил Кошлуков, като вторият бе програмен директор на БНТ1 в мандата на Каменаров.

Както е известно, АДФИ влезе в телевизията след първите сигнали, че там се трупат опасно високи дефицити. Както Клуб Z писа още през май миналата година, БНТ се изправи пред дупка в бюджета, почти равна на годишната й субсидия от държавата. Основната причина са задълженията към НУРТС за разпространение, както и поемането на допълнителни разходи, които обаче не са били обезпечени – най-вече за закупуването на спортни права.

Оттогава много се изговори за финансовото състояние на телевизията, като всичко се потвърждава и от доклада на държавните финансови инспектори. Той бе публикуван на сайта на БНТ в навечерието на доклада, който Кошлуков ще изнесе в медийната комисия в парламента по готвените изменения в Закона за радиото и телевизията, които предвиждат и нов модел на финансиране на БНТ.

На практика проверяваният период е този, в който Каменаров е начело и на няколко места АДФИ го посочва като лично отговорен за вземането на недалновидни решения, като за това генералният директор е получил и два акта за административно наказание. Според източници на Клуб Z въпросният доклад е предоставен и на прокуратурата, като към момента не е ясно работи ли се по него. 

Документът от близо 70 страници проследява и някои куриозни случаи – като кореспонденцията между БНТ и УЕФА, в която от ръководството на телевизията обясняват, че не могат да изплатят дължима сума, защото държавата изведнъж намалила финансирането на всички институции.

Без санкция

В резюме, за 2018-а АДФИ е открила поемане на необезпечени финансово задължения, извън допустимите с приемането на бюджета на телевизията и без санкция на Министерския съвет или Народното събрание, за което са предупреждавали и от икономическата дирекция на самата медия.

Със Закона за държавния бюджет за 2018 г. БНТ има утвърдени 10 млн. лв. допустими задължения към доставчици. Към края на същата година обаче тези задължения са набъбнали до 18 132 млн. лв. - или с малко над 8 млн. лв. над допустимото по закон. 

От тези 18,1 млн. лв., очаквано най-големи са задълженията към НУРТС за разпространението на сигнала и за камерни канали (към „Динакорд България“) – стар проблем пред обществената медия. Те са за общо 10,7 млн. лв., 8,5 от които към НУРТС.

3,7 милиона лева са задълженията към доставчици от чужбина, 1,6 от които към УЕФА за права за излъчване на Лига Европа и 1,2 милиона за права за излъчване на чужди филми и програми (към Digital Media Company B.V.). За външни продукции телевизията е дължала малко над 500 000 лв. Към „други кредитори – местни лица“ - близо 1 милион лева. За права за излъчване на чужди филми и продукции (към „Бета филм“ ЕООД) – още половин милион лева и др.

Финансовите инспектори са поискали обяснение от ръководството на телевизията – дали за поемането на допълнителните разходи от над 8 милиона лева е имало разрешение. Генералният директор е отвърнал накратко „не“. „Размерът на допустимите максимални размери на задълженията към доставчици за 2018 г. е 10 милиона лева“, е посочил още тогавашният шеф на телевизията. От което от АФДИ правят заключението, че е „нарушена финансовата дисциплина“. И изрично посочват, позовавайки се на законите, че за това е отговорен Каменаров.

„Предвид гореизложеното, към 31.12.2018 г. Константин Валентинов Каменаров в качеството си на генерален директор на БНТ и на първостепенен разпоредител с бюджет е натрупал задължения към доставчици в размер на 18,1 милиона лева, като размерът на задълженията превишава 10 милиона лева, утвърденият допустим максимален размер (...)“.

И понеже това е нарушение на Закона за публичните финанси, на Каменаров е бил съставен акт за административно нарушение.

Писмо до УЕФА

Както е известно, телевизията отдавна трупа дългове заради разпространението, като често се налага правителството да отпуска допълнително средства насред годината за частично погасяване. През 2018-а обаче освен за НУРТС се появяват и нови договори за спортни права.

С НУРТС има договор от 2016 г. със срок на действие 10 години, а стойността му е 92,8 милиона лева. Има и договор от 2013 г. с ФИФА за 8 милиона (7,6 млн. – ангажимент за разход през 2018-а). Появява се договор от 2018-а с УЕФА за излъчване на Евро 2020 за 6,6 милиона лева. Следва още един договор с УЕФА от същата година за излъчване на Лига Европа - за 7,6 милиона (за три сезона). После и договор с УЕФА – за евроквалификациите – 5,4 милиона лева, както и договор за излъчване на Олимпийските игри 2018/2020 – 3,1 милиона лева, сключен пак през 2018 г. Следват договори и за права за излъчване на баскетбол, тенис, хокей на лед, тенис на маса, моторни спортове и др.

От всичко това финансовите инспектори посочват, че ако към 31 декември 2017 г. задълженията по посочените сметки са били в размер на 6,8 милиона, то към края на 2018-а са набъбнали до 16,4 милиона – или с 241 процента. Все пак оттам отчитат, че най-голям дял имат неразплатените през годините сметки с НУРТС, като тези разходи не са финансово обезпечени с бюджета за годината.

Въпреки предупрежденията на финансовата дирекция на самата БНТ обаче ръководството на телевизията е взело решение за сключване на спортните договори, които макар и да се изплащали на вноски, пак са необезпечени финансово. 

От БНТ уведомили УЕФА с писмо, че лицензионната такса (2,8 милиона евро) „е част от одобрения годишен бюджет на БНТ“. Ден по-късно обаче следва ново писмо, в което ръководството на телевизията уведомява федерацията, че заради „изключително строги финансови рестрикции, последица от драстичните намаления на бюджетите на всички институции, финансирани от държавата“, първата вноска от 1,2 милиона евро закъснява. От което, разбира се, от УЕФА изразили недоумение, се описва още в доклада на АДФИ.

Тези твърдения се оборват от финансовите инспектори – а) не са предвидени средства за въпросните права и б) бюджетът на телевизията не е намаляван. 

Няма място

АДФИ обаче решила да засече и колко от закупените срещи са излъчени от периода на датата на сключване на договорите до 30 април 2019. И установила, че не са излъчени стотици срещи на стойност 2,8 милиона лева. В ефир са се появили 103 ч, а не са – 936 ч. 

По този повод бившият директор на спортната дирекция Сашо Йовков е писал докладна до вече новия директор, от която става ясно, че... спортните събития често се излъчват паралелно, което прави невъзможно излъчването на всички закупени мачове. В добавка Йовков пише:

„Излъчването на всички мачове е не само невъзможно, но и неиздържано от гледна точка на гледаемост и атрактивност“.

В резултат, инспекторите посочват, че ръководството добре е знаело, че закупуването на всички тези спортни права не е финансово обезпечено, както и че броят им и съдържанието не съответстват на програмната необходимост на телевизията, и въпреки това „необосновано и информирано“ са взели решения за сключването им.

От АДФИ са установили още, че освен Каменаров, отговорност за това носи и Надя Костова – програмен директор на цялата тв. Според инспекторите и двамата са знаели, че договорите не са обезпечени и не могат да бъдат излъчени и въпреки това тези договори са били сключени.

Без ремонти

БНТ има и 9,6 млн. лв. за 2018 г. за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи. От тях обаче е усвоила 3,6 милиона лева, а останалите е пренасочила към остъпени права за излъчване на чужда програма, за европейски и световни първенства и др. - или както констатират от финансовата инспекция – разплатила е поети задължения по финансово необезпечени договори. Така обаче телевизията се е лишила от възможността да направи ремонти в сградата си на ул. Сан Стефано, както и в телевизионния център в Пловдив и в базите си в Китен и Пампорово, посочват от АДФИ.

В частта за 2018-а, държавните инспектори правят заключението:

„БНТ приключва 2018 г. с дефицит от 15,8 милиона лева, който се прехвърля към следващата година. Константин Каменаров и Надя Костова имат пряко отношение към ощетяване на бюджета на БНТ във връзка със закупени, но неизлъчени спортни права. Предвид неизпълнението на собствените приходи, от ръководството не са предприети действия за мобилизиране на търговската активност за продажба на рекламно време, предавания, филми и други продукции.“

Нова година - нови договори

Годината вече е 2019-а. В края на януари икономическата директорка Даниела Асенова пак пише докладна. Този път, че „поради недостиг на финансов ресурс в бюджета за 2019 г. не са предвидени средства в размер на 37,2 милиона лева“. 

Според посочената разбивка дефицитите са: 18,6 милиона за разпространение (за 2018-а и 2019-а); спортни права към УЕФА, платими в тази година за 6,1 милиона; 3,5 милиона за финансово необезпечени за второто полугодие вътрешни телевизионни предавания; 1,5 милиона към „Хикс камера“ за „Стани богат“; 1,7 милиона за други „необезпечени към момента“ продукции и др.

Заключението на икономическата директорка се потвърждава и от проверката. Бюджетът е бил планиран на база сключени договори и поети ангажименти без обаче да са предвидени гореописаните малко над 37 милиона лева. 

Към вече старите задължения, за тези четири месеца са поети нови. Проверката установила, че към 30.04.2019 задълженията към доставчици, в сравнение с края на предходната година, са завишени с 53% - основната причина са начислените, но неизплатени плащания към НУРТС и подписаните необезпечени договори. 

Въпреки това ръководството предлага нови договори за игрални и документални филми и сериали за 2019-а и 2020-а. По-късно Костова обяснява това с програмната стратегия на новото ръководство на телевизията.

„Видно е, че необходимостта от договаряне на нови обеми чужди филми и програми, при липса на планиран бюджет, е необоснована“, посочват обаче от АДФИ.

Проверката е установила, че към края на април БНТ е разполагала с 544 нови заглавия в следствие от договорите, или 2189 часа. Договорите са с „Балкан вижън 21“, „Тандем филм“, „Диджитъл медиа“ за над 1,5 милиона лева.    

За този четиримесечен период са поети ангажименти за 16,7 милиона. Към 30 април БНТ има задължения към доставчици за 25,1 милиона лева, като за първите 4 месеца на 2019 г. са завишени с 8,7 милиона, пишат още инспекторите.

За да има реклама

През март ръководството сключва договор със „Сейл хаус“да продава рекламно време в телевизията, който от АДФИ също решили да проверят. Договорът е със срок до края на 2020 г. според него фирмата трябва да достави реклама за 700 000 лева.

В АДФИ обаче недоумяват защо на медията, която разполага със собствен маркетингов отдел, и се налага да наема външна фирма, за да продава ефирно време – при все, че рекламата в обществената телевизия е силно ограничена. Инспекторите не приемат мотивите на телевизията, че това се наложило с оглед по-лесната продажба на време в търговските телевизии.

„Не може да се намери смисъл (логика) в цитираното в обосновката за неравнопоставеността на БНТ спрямо търговските телевизии по „Отношение на гъвкавостта на директните отношения“, пишат държавните финансови инспектори.