Въпреки че конфронтацията между САЩ и Иран е най-голямата заплаха за Америка в настоящия момент, по време на обръщението си Състоянието на Съюза на 5 февруари 2020 г. президентът Тръмп я спомена само два пъти и то чрез противоречиви твърдения.

Първоначално държавният глава предложи мир.

"Иранският режим трябва да изостави програмата си за ядрено въоръжаване и трябва да работи за благото на народа си. Защото заради нашите мощни санкции иранската икономика е в много лошо състояние. Може да им помогнем да се възстановят много бързо. Може да стане много бързо - нека видим какво ще изберат. Изцяло зависи от тях".

Също така обаче Тръмп заплаши Техеран.

"Миналия месец по мое нареждане американската армия извърши безпогрешен прецизен удар, който уби (генерал Касем) Солеймани и унищожи неговия зъл режим завинаги. Нашето послание към терористите е ясно. Никога няма да избегнете справедливостта. Ако атакувате нашите граждани, ще се простите с живота си".

Президентът разми границите между служител на страна, с която Америка не е във война, с представители на недържавни образувания като Ал Багдади и Касим Ал Рими.

На 5 февруари президентът сподели пред журналисти, че войната с Иран е била много по-близка, от колкото хората са предполагали. Но ако Тръмп иска да избегне открит конфликт, за разлика от ключови представители на кабинета му, които искрено го желаят, то той трябва да отвори учебник по история.

Студентите по история знаят, че определени групи от една нация често използват неочакван инцидент, за да принудят правителството да възприеме определена политика.

Например, много лидери на Германия използваха неочакваното убийство на престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд и съпругата му през 1914 г., за да накарат ръководството на страната да обяви война на Франция и Русия. Те се надяваха, че конфликтът ще приключи бързо и че ще позволи на Германия да заеме доминираща роля в Европа. 

По подобен начин "ястреби" (американски представители, които са винаги настроени за война) от администрацията на Линдън Джонсън използваха Тонкинския инцидент, в който се твърди, че северновиетнамски кораби са атакували американски кораб през 1964 г., за да убедят президента, който първоначално бе пацифистки настроен, да вкара САЩ във война със Северен Виетнам.

Те смятаха, че така Южен Виетнам и въобще Югоизточна Азия ще бъдат спасени от комунизма.

И двете политики се оказаха катастрофални. Германия загуби 20 милиона души и значителна територия през Първата световна война. 

"Нито един от лидерите, които започнаха Първата световна война, нямаше да го направи, ако знаеше как ще изглежда света в края ѝ", заяви бившият държавен секретар Хенри Кисинджър.

Почти 60 000 американци бяха убити във Виетнам. Америка пусна повече бомби от колкото през Втората световна война. И всичко това стана напразно.

Солеймани бе вторият най-важен човек в Иран и герой за мнозина иранци. Тръмп и съюзниците му трябваше да се досетят, че иранците ще трябва да отговорят също както французите и руснаците през 1914 г. и също както виетнамците през 1964 г.

Иранците отвърнаха по два начина. Първо, те не само принудиха иракските си съюзници да протестират срещу американското присъствие, но и накараха правителството на Ирак да настоява военните части на САЩ да напуснат страната. 

Второ, те трябваше да предприемат военни действия срещу Америка.

Иранците знаеха, че убийството на американски граждани ще бъде "червена линия" за Тръмп. Преди военната атака срещу базата "Ал Асад", те се погрижиха да предупредят Багдад, който от своя страна предаде информацията на Вашингтон. 

В резултат нямаше убити американци, нещо, което президентът подчерта в речта си пред американския народ ден след атаката. В същото време обаче президентът преувеличи и заяви, че не само няма загинали, но също така и ранени. Това се оказа невярно.

Малко след атаката повече от 100 служители бяха диагностицирани с черепно-мозъчни травми и мнозина трябваше да бъдат изпратени във военни болници.

Някои дори бяха върнати в САЩ. Вместо да си признае, че е сгрешил за ранените, държавният глава подцени травмите и ги определи за главоболия.

Няма съмнените, че иранците искаха да отмъстят за смъртта на един от ключовите си лидери, но не искаха да ескалират кризата със САЩ в този момент.

Именно затова предупредиха за атаката. Въпреки това, когато се изстрелват дузина ракети на стотици километри разстояние, няма гаранция, че ще липсва косвени щети, каквито в случая имаше.

Президентът заслужава да бъде поздравен за това, че не отговори на атаката срещу "Ал Асад". Той обаче трябва да осъзнае, че като подценява черепно-мозъчните травми не само демострира неуважение към пострадалите мъже и жени, но игнорира факта, че от този вид травми страдат повече от 300 000 американски военнослужещи заради глобалната война срещу тероризма.

Той също трябва да развие логична дългосрочна стратегия с американските съюзници, за да се справи със заплаха като Иран, вместо да изпраща противоречиви съобщения както твърденията по време на Състоянието на Съюза, нито пък да позволява на "ястребите" да провокират война с Техеран.

Последното нещо, от което Америка се нуждае, е нов Виетнам.

Д-р Лорънс Корб е старши сътрудник към Центъра за американски прогрес и служи в министерството на отбраната на САЩ между 1981 и 1985 г. Анализът му е публикуван в "The National Interest".