„Дивото зове“, новата адаптация по класиката на Джек Лондон, тръгва по българските кина m,ep тази седмица. Разликата от последните седем пъти, в които книгата е била частично или напълно пренесена на малкия или големия екран е, че в прочита на Крис Сандърс („Лило и Стич“, „Как да си дресираш дракон“) Харисън Форд си партнира с компютърно анимирано куче.

Историята от романа от 1903 г. си остава непроменена – голямото глупаво и разглезено куче Бък е принудено да закоравее, след като е откраднато и продадено в ледените и диви земи на Аляска. В годините, когато Америка е обзета от треска за злато и стотици са се стекли на новата територия, за да търсят богатство, се налага Бък да бъде впрегнат в шейна. Страданието и предизвикателствата променят кучето и то трябва да се обърне към дивата си страна, за да оцелее. Сред няколко сблъсъка с човешката (и животинската) злоба Бък намира доброто у Джон Торнтън (Харисън Форд), който се интересува повече от свободата, отколкото от златния прах в реката. Гласът на разказвача във филма също е на Форд.

Световната му премиера съвпада с българската, американската публика също ще гледа филма от 21 януари, затова все още е рано за зрителски рейтинг. Критиците обаче вече са готови със своите оценки и те не са много ласкави – в „Метакритик“ дават на „Дивото зове“ 52 от 100 точки. В „Ротън томатоус“ са малко по-благосклонни и положителните отзиви преобладават със 70%.

И наистина, Бък изглежда по-добре на снимка, отколкото в движение, но все пак първите му зрители (професионалните критици) изтъкват, че въпреки някои недостатъци продукцията на „Туентиът сенчъри фокс“ носи топлота. Отчасти това се дължи и на сценария на Майкъл Грийн, за който е използвана директно книгата на Лондон.

Анимираната част на филма е едновременно негова слабост и предимство. Бък не се харесва особено на Оуен Глайбърмен от „Варайъти“, който изтъква, че неговият партньор – Харисън Форд, застава начело на впряга и издърпва продукцията. Изтъкната и е работата на оператора Януш Камински – същия, който работи със Стивън Спилбърг по „Спасяването на редник Райън“, „Списъкът на Шиндлер“, „Мюнхен“ и „Война на световете“. Глайбърмен обаче отбелязва, че неговата сила не е докрай използвана – продукцията би могла да стане много по-ефектна, ако по-голяма част от действието се развиваше сред природата.

„Колкото и да ми се искаше екипът да се бе доверил повече на природната среда, „Дивото зове“ става по-добър нататък. […] Форд играе с чиста душа. […] Рошавата му сива като на светец брада и тъжните му очи връщат Бък обратно към живот – пише критикът. –  „Дивото зове“ е филм за трудно укротимо, но отдадено куче и за неговия стопанин, който е самотен пес посвоему. Трябва да сте много коравосърдечни, за да не ви развълнува.“

Питър Брадшоу донякъде споделя мнението на Глайбърмен – споделя, че е нормално зрителят да бъде впечатлен от създания, „изработени на лаптоп“, но ценното на „Дивото зове“ все пак е старомодното забавление и добре разказаната история. Затова неговата оценка е 3 от 5 звезди.

 

"Площад Славейков"