Дигиталните решения в Европейския съюз трябва да поставят хората на първо място, а политиката на Европа трябва да се стреми към технология, на която гражданите могат да се доверят.

Това е основният принцип на новите стратегии за дигитална политика, които Европейската комисия представи днес.

"Днес представяме нашата амбиция да оформим дигиталното бъдеще на Европа. Това покрива всичко - от киберсигурност до критични инфраструктури, от дигитално образование до умения, от демокрация до медии. Искам дигиталната Европа да рефлектира най-доброто на Европа - да бъде отворена, честна, разнообразна, демократична и уверена", заяви президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен.

През следващите 5 години ЕК ще се фокусира върху три основни цели - технологични решения, които работят за хората, честна и конкурентна икономика и отворено, демократично и устойчиво общество. Представените днес стратегии засягат изцяло първата тема, но са неизбежно свързани и с другите две.

Изкуственият интелект - ще заплаши ли фундаменталните ни права?

Този казус цели да разреши новата Бяла книга за изкуствен интелект (ИИ) на ЕК. Основни компоненти в политиката в това отношение ще са доверието и високите постижения. 

ЕК ще работи за създаване на нови публично-частни партньорства в областта на ИИ и роботиката, да свързва и подпомага изследователски центрове, които се занимават с тези въпроси, да има поне по един хъб за дигитални иновации в областта на изкуствения интелект във всяка страна членка. И в бъдеще да се използва ИИ за по-ефективни обществени поръчки, да се подпомогне институциите да се сдобият с полезни ИИ инструменти.

Всичко това обаче ще зависи от доверието на хората в изкуствения интелект и това е другата точка, по която ЕК ще работи усилено. Като за начало - ново законодателство, което да бъде адаптирано към новите рискове, но да не ограничава иновациите. То ще включва изисквания за високорисковите ИИ системи - те трябва да бъдат прозрачни, проследими и под човешки контрол. Властите трябва да могат да инспектират и регулират подобни системи точно както правят с козметичните продукти, автомобилите или играчките.

Планира се да бъдат подготвени правила, които да не допускат дискриминация от страна на ИИ системи като тези, които се ползват от работодатели за бърза обработка на CV например. През годините е имало множество притеснения, че подобен софтуер може прикрито да дискриминира хора по пол, етнос или друга защитена характеристика.

Еврокомисията иска да започне и публични дебати в целия ЕС по темата с лицевото разпознаване или биометричната идентификация, която предизвиква притеснения заради заплахата върху ключовите права на хората. Въпросът ще е кога използването на подобни технологии, които иначе са забранени за безразборна употреба, е допустимо. Дали това е така, когато службите издирват терористи? А обикновени престъпници?

Кои масиви от данни забравяме?

В момента малко количество големи технологични фирми държат огромната част от данните на света. Подходът на комисията на Фон дер Лайен е да даде повече възможности в ръцете на гражданите, бизнеса и организациите за това как да управляват собствените си данни, как да работят ефективно и безопасно с чуждите и да имат равен достъп до всички.

Особено внимание се обръща на т. нар. нелични данни, анонимизираната информация относно мобилността на хората в Съюза, метеорологичните данни, събирани от самолети и други апарати, промишлените и търговските данни от всякакъв тип. Те могат да залегнат в основата на по-ефективни и по-устойчиви продукти и услуги.

"Днес 85% от информацията, която генерираме, стои неоползотворена", коментира Фон дер Лайен.

Европа трябва да стане лидер в икономиката на данните, като създаде европейско пространство за данни, общ пазар, на който ценната информация да може да бъде ползвана във всякакви сектори и в полза на хората, бизнеса, изследователите и публичните институции.

Това ще включва стимули за бизнесите, които събират данни, да ги споделят в този общ пазар.

Същевременно, за да гарантира сигурността на личните данни, ЕК ще осигури по-голям контрол на индивида върху собствените му данни и как те се ползват, както и ще работи за подобряване на дигиталните умения на европейци.

Кой ще плати сметката - кеш и за околната среда

Нужните инвестиции ще бъдат осигурени чрез програмата "Дигитална Европа", "Хоризонт Европа" и "Свързване на Европа". Предвиждат се 15 млрд. евро в клъстъра "Дигитални технологии, индустрия и Космос", където изкуственият интелект има ключова роля. Близо 2,5 млрд. евро пък ще влязат през "Дигитална Европа" за пускане на платформи за данни и приложения с ИИ.

ЕК си поставя за цел да увеличи инвестициите годишно в ИИ до 20 млрд. евро спрямо 1,5 млрд. евро през последните 3 години.

Как това обаче ще се комбинира с "Европейскаия зелен пакт"? Развитието на ИТ сектора ще бъде окуражавано в посока по-малко използване на енергия. В момента този сектор ползва от 5-9% от световното електричество и има принос за над 2% от глобалните емисии на парникови газове. Същевременно, отбелязват от ЕК, технологиите имат потенциала да намалят емисиите 7 пъти повече от тези, които прави ИТ сектора, т.е. да намалят глобалните емисии с до 15%.

Дигиталната стратегия включва и разработването на дигитален модел на планетата, който да помага в предвиждането на екстремно време, ефект от климатичните промени и необичайните природни бедствия. В добавка се вземат мерки за по-ефективна кръгова икономика, особено по отношение на електрониката и електронния боклук, които ще бъдат по-лесни за поправка и рециклиране. Удължаването на живота на всички смартфони в ЕС с една година може да спести 2,1 млн. тона въглероден диоксид годишно до 2030 г. - еквивалент на това да махнем 1 милион коли от пътищата.

2030 г. ще е годината и когато според амбициите на ЕК центровете за данни и ИТ инфраструктурата ще станат климатично неутрални. За това ще помогне и автоматизираният и свързан транспорт, както и новите технологии като ИИ, 5G мрежата, клауд сървърите и "Интернет на нещата".