“Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да спрем да черпим достойнство от саможертвата на героите. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях“, каза президентът Румен Радев в словото си в сряда вечер на отбелязването 147-годишнина от гибелта на Васил Левски. 

Според държавния глава "причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта“.

Радев говори и за свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, но той определи като "похитени и опорочени".

„И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?", каза още в словото си президентът.

Ето и цялото слово:

На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме пред неговия паметник, за да склоним глави пред Левски.

Но Левски не обича склонените глави.

Не да склоним, а да изправим глави сме дошли днес!

Време е да спрем да търсим утеха в историята. Да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега.

Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. Това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора дадохме народната работа - които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?

Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го откаже да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Смъртта му само ще ускори пътя към Освобождението.

И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които събуждат и днешните българи. Хилядите хора тук сте най-убедителното доказателство.

Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.

Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им.

Да живее чистата и свята република!

Да живее България!