Колцина са вярвали преди пет месеца, че господарят на държавата Цветан Василев ще стане беглец, че КТБ ще хлопне кепенци и че Делян Пеевски също ще чака своя КАТАРзис. Кой е вярвал по онова време, че дните на кабинета Орешарски, който не трепна когато 70 000 крещяха "Оставка" под прозорците на Министерски съвет, всъщност са били преброени? Кой би прогнозирал, че наесен ще имаме парламент с осем партии?

България вече не е същата! 

И чалгата вече не е същата. В златните времена за лекия жанр в средата на 90-те години на миналия век, когато дори германските туристи по Черноморието правеха чупки в кръста под звуците на "Радка Пиратка", животът бе прекрасен. А чалгата отразяваше дори и негативните неща от живота ни с лека оптимистичната нотка. Въпреки че хиперинфлацията изяде парите на мнозинар, дупнишката мадона Сашка Васева намери лекарството. Нали помните:

Левовете в марки сменям аз,
вино за да пия в този час.
Доларите стават, левовете не.
Аз ще се напия в долари поне.
Левовете в марки сменям аз,
вино за да пия в този час.

Борческите групировки също получиха поетичен образ, в който нямаше отрязани уши или счупени ръце. Да си спомним за Радо Шишарката: 

- Ало, шефе. Търсят те по мобифона.
- Ало, кое бе?
- Абре, брато. Стига стия пирамиди, фараони бре. 
Дай пари да правим бизнес.
- Я па тоа...

О-о-о тигре, тигре ле
имаш ли пари, имаш ли пари, глупави жени.
О-о-о тигре, тигре ле
няаш ли пари, нямаш ли пари, стари бабички.
А-а-а-а-а-а-а опала.

Припев:
Айде борци, дайте ми пари.
Дайте ми пари, глупави жени.

А нали не сте забравили Володя Стоянов който преди да стане македонски комита възпя варненските пирамиди:

- Ало, България, Варна, какво става при вас?
- Оооо, велики фараоне, човека взе парите и...

Припев:
Пирамиди, фараони и балъци за милиони.
Куче влаче, рейс, диря няма няма хей. (х2)

Човека взе парите, каза: "Чакай малко.",
хвана самолета, дръжте му петите.
Човека взе парите, каза: "Чакай малко.",
хвана самолета, чакай да се върне.

Подобни примери чалгата ни е дала в изобилие. И може би точно най-ценното на този музикален жанр в онези години бе точно това, че бе лекарство за проблемите.

Пак по онова време певицата Луна вадеше хит след хит, албум след албум. А хиляди щракаха с пръсти когато запееше "Искам го, стискам го", "Извади парите, чиче" или "Бягайте крачета"...

Днес Луна е различна. Напоследък певицата от Шумен прекарва повече време на стълбите пред БНБ, отколкото в поп фолк кръчмите. Луна е нещастна, защото тя е един от изгорелите вложители в КТБ. Там продължава да пее, но съвсем други песни. Песни, продиктувани от голямата тъга. Певицата предостави текста на новата си песен на Клуб Z. Тя се нарича "Родих се аз по време на войната":

 

Родих се аз по време на войната, 

годините ми детски, минаха в лъжа,

и учеха ни нас, децата,

да славим чичко Ленин, Сталин и мира.

 

За светло бъдеще сме ний били родени,

но трябваше да го строим,

а после със ръцете уморени,

над него трябваше да бдим.

 

Запретнахме ръкавите, глупаците,

със нас повлякохме селяците, 

зачаткахме с лопатите

и пак за сметка на богатите.

 

Откак се е родил човекът

и е сменил дърво за слама.

От тогава е и таз измама

за братство, равенство и свобода.

 

И преди 5-6 хиляди години

фараоните са казали така:

"Когато аз се кача на върха,

за теб народе Рай ще бъде на Земята".

 

И ето, биде Рай,

но на върха,

а на Земята - нищетата.

 

Каква е разликата от преди до днес?

Защо тъй трябват доблест, чест?

на всички стискащи върха - зъби,

а долу пак народа го боли, боли...

 

Родих се аз по време на войната,

Годините ми детски минаха в лъжа.

Дошло е светло бъдеще в страната, 

но свети горе, долу е мъгла!

 

Тази песен не е създадена с комерсиална цел, а и не вярвам, че някоя компания ще пожелае да я издаде, обясни Луна пред Клуб Z.

Хората се страхуват. Опитвам се да ги разбера. Трябва да сме обединени и да допринесем за промяна на нещата в България, обясни певицата.

Мрачните мисли на Луна за тъжното настояще са родили само преди ден и нов стих, за който все още няма музика. Посветила го е на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Нарекла го е "Столът":

 

Под мръсните ми нокти пак се ровят

и като мравки с мен се борят,

но те не знаят кой е мравояда,

на моя стол не може да се сяда.

 

От днес съм аз да бъда царя,

на бедни и богати господаря.

и нека си дълбаят и роптаят -

слуги ще си останат пак до края.

 

Да бъдеш на върха не е тъй лесно,

но въпреки това пък е чудесно,

да гледаш мравчиците как робуват

и си мечтаят да царуват.

 

Но те не знаят кой е мравояда,

на моя стол не може да се сяда.

Защото този стол е отреден

не за мравуняк, а за мен!

 

Говоря през моите очи, сърце и душа. Това не са само моите мисли, а вълнението, възмущението и разочарованието болката и страданието на всички българи, каза още Луна.

След затварянето на КТБ се преоткривам. Никога не съм писала такива и толкова силни неща, но времето е такова, заключи певицата.