Това между президента и ГЕРБ не е война. Това, в най-добрия случай, е престрелка с халосни патрони. За отвличане на вниманието и за въвличане на обществото в незначителни препирни с цел отклоняване на същото това внимание от важните теми.

Всъщност може дори да се определи като размяна на услуги. Бойко Борисов започна с услугите към Румен Радев още по време на предизборната му кампания. ГЕРБ издигна труден за избиране кандидат, а след това самият Борисов заяви, че ще подаде оставка, ако Радев стане президент. И така мобилизира невиждана подкрепа за него, включително от хора, които ненавиждат БСП.

Цялата история с шествието, което подкрепяше президента пред паметника на Васил Левски в София, също направи голяма услуга на ГЕРБ. Волно или неволно. Привържениците на президента вдигнаха топката на управляващите и те не пропуснаха да се възползват.

Няма как да не се забележи, че по важните теми, като например геополитическата ни ориентация, мненията на ГЕРБ и президента не се различават особено. Големият шлем на Първанов, например, върви с пълна сила. И по този въпрос няма никаква война. Няма дори невинни закачки. Във визиите на президента и премиера България е мост между Русия и Запада, а не част от Запада, каквато би трябвало да бъде.

Президентът ще отвори истинска война ако изпълни заканата си да внесе промени в Конституцията, с които да се въведе институционален контрол върху главния прокурор. Това ще бъде война не само с ГЕРБ, но и с БСП, ДПС, прокуратурата, задкулисието... Може би точно поради тази причина активността на "Дондуков" 2 по тази тема постепенно затихва.

Управляващите обаче трябва да престанат с позоваването на "единството на нацията" в препирните с президента. Това е аргумент, издаващ склонност към авторитаризъм. Изцяло единни са само и единствено авторитарно или тоталитарно управляваните народи. Може би на ГЕРБ това им е мечтата - цялата нация единна зад генералския мускул.

Точният текст на чл. 92, ал. 1 от Конституцията е, че президентът олицетворява единството на нацията. Да приемем, че това означава, че държавният глава трябва да е обединител на нацията, макар да не е много сигурно, че точно това означава.

В нашата нация има малко над 6 800 000 избиратели. От тях на последните избори близо 1 150 000 са гласували за ГЕРБ. Всички останали или са гласували за други партии, или въобще не са гласували. Избирателите на ГЕРБ не доминират дори сред гласувалите избиратели, които са малко над 3 680 000.

В една демократична държава нацията не може да бъде напълно обединена, освен при някакво извънредно положение. Ако една нация е напълно обединена, то тази държава не е демократична. Всъщност дори в авторитарнтите държави обединението на нацията е по-скоро лозунг, отколкото реалност.

В демократичните държави правителството е обект на постоянни критики, вицове, карикатури. И ако е наистина демократично правителство, то не трябва да се оплаква от това.

В демократичните държави правителствата правят това, което смятат, че трябва да се направи, а след това получават оценка за свършеното. Първо на избори, после и от историята. Търсенето на консенсус, какъвто например ГЕРБ търси за еврото, е просто удобно оправдание да не се свърши нищо. Пълен консенсус в демократичните държави няма.

Всеки, който иска да бъде обединител на демократично управлявана нация, трябва да се опитва да представлява преобладаващите настроения в обществото. А онези, които гласуват за ГЕРБ, са едва 1/3 от всички гласували и 1/7 от всички избиратели. Дори да прибавим малко над 300 хил гласа от "Обединение патриоти', коалиционният партньор на ГЕРБ в настоящото правителство, картината не се изменя съществено.

Резултатите от последните парламентарни избори означават, че всеки, който иска да обедини нацията, по-скоро трябва да е опозиция на настоящото правителство. Ама истинска опозиция. Не като БСП, ДПС и президента.