Много хора може да са забравили Уилям Клоуз в последните 8 години, минали от участието му в "Америка търси талант". Но създателят на "Земната арфа" активно обикаля и прави концерти с магическия си самоделен инструмент за хиляди по света.

"Земната арфа" е креативен инструмент, който преди няколко години бе обявен от Книгата на Гинес за "най-дългия струнен музикален инструмент". Да се нарече просто "огромна арфа" би било неточно. По-скоро е едно легло и купчина струни, които могат да превърнат всяка сграда в арфа.

Уилям Клоуз завършва скулптура и звуков дизайн в Института на изкуствата в Чикаго, където, вдъхновен от цитата на Франд Лойд Райт - "архитектурата е замръзнала музика" - започна да търси начин да обедини двете в едно. За пръв път закача струните на "Земната арфа" в каньон, който се превръща в естествен усилвател на вибрациите им, от това идва и името й.

После обаче инструментът пътува много - бил е опъван в Колизеума в Рим, Центъра "Кенеди" и центъра "Линкълн" в САЩ, във виетнамски храмове, в бразилския градски театър на Сао Пауло, в Катар.

Забележителното на инструмента е, че той става част от архитектурата в сградата, в която се провежда концерта. А сградата става част от инструмента. Леглото на струните е зад Клоуз, а те са закачени някъде далеч зад публиката.

"Така хората са вътре в инструмента", обяснява той пред Би Би Си.

Да се свири на подобна арфа ефектно не е лесно. Клоуз използва специални ръкавици, които са покрити с колофон, същият, който се ползва от цигуларите. Той увеличава триенето и спомага да се изкарат по-силни вибрации от дългите струни.

"Да свириш на "Земната арфа" е като да си цялата струнна секция на един симфоничен оркестър. Имаш толкова пълен звук, почти лечебен", обяснява още Клоуз.

За големи концерти все пак се добавят два микрофона, които да разпространят звука добре за хората, които са в краищата на концертната зала.