Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН постави под съмнение достоверността на правителствените данни за състоянието на екологичната мрежа Натура 2000 и обяви част от тях за "направо съчинени". Става въпрос за данните, които на всеки шест години България изпраща към Европейската агенция по околна среда, като на тяхна база се планират дейностите по опазване на видовете и местообитанията.

Това става ясно от становище на института към БАН, с което академичната общност отказва на поканата на екоминистерството да участва в работни групи за обсъждане на оценката на състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013-2018 г.

"Поддържането и управлението на Екологичната мрежа Натура 2000 следва да се основава на актуална научна информация за състоянието на целевите видове и местообитания", посочват академиците.

И описват защо според тях в българския случай това не е така:

ИБЕИ-БАН с отговорност и загриженост разглежда изпратената в Европейската агенция по околна среда информация за състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013-2018 г. През този период, въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието за целите на националното докладване по чл. 17 на Директива за местообитанията пред Европейската комисия, посочват от БАН. Факт - ековедомството с огромно закъснение пусна съответната обществена поръчка. Едва при приключването на този период те възложиха подготовката на докладите по чл. 17 на Директивата за местообитанията на консорциум с преобладаващо чуждестранно експертно участие. 

Според тях обаче начинът, по който мониторингът е бил проведен, е далеч от професионалния. 

"Очевидно е, че данните, заложени в доклада, не са актуални, в голямата си част са заимствани от по-ранни проучвания (преди 2013 г.). В редица случаи данни от проучвания на конкретни ограничени обекти или местообитания неправомерно са екстраполирани за цели биогеографски региони. Част от данните просто са съчинени. Не е събрана нова информация през периода 2013-2018 г.", посочват от института по биоразнообразие.

И описват още постояно променящата се методика за картиране и оценка, липсата на експертен капацитет и многогодишна практика в теренни условия, изключването на практика на научната общност от процеса. 

"Формални дейности, както и липса на прецизност и последователност при анализите, проучванията и оценките на различните етапи от работата, могат единствено да доведат до некачествени резултати и натрупване на грешки. По същество те обезсмислят този толкова отговорен за България ангажимент – периодичното докладване на природозащитното състояние на видове и природни местообитания", допълват от БАН.

И посочват в заключение:

"Мониторинг на биоразнообразието през 2013–2018 г. в България за целите на националното докладване по чл. 17 на Директивата за местообитанията не е проведен поради неуспеха на МОСВ и ИАОС да го организират, но пък е подготвено докладване на резултатите от такъв мониторинг, което е предоставено на Европейската агенция за околна среда!"

Че България подава неверни данни към Брюксел алармират природозащитниците още от края на миналата година.

Министерството на околната среда и водите реши да не възлага на научната общност мониторинг на тези видове, а с огромно забавяне обяви обществена поръчка. Заради закъснението фирмата, която спечели поръчката, не извърши теренни проучвания и наблюдения, а оправда получените милиони като представи литературни данни, базиращи се на предишното докладване от 2013 г., написа през декември "Зелени закони".

Това докладване също не беше безпроблемно и през 2014 г. Европейската комисия бе поискала да се коригират данните за много видове заради завишени оценки. Именно тези коригирани данни бяха използвани за основа на информацията, подадена в края на лятото на 2019 г. Дори така, според учени и природозащитници, оценките за много видове бяха завишени и вместо в неблагоприятно, те би трябвало да бъдат докладвани в направо лошо състояние, тъй като от години например никой не ги е виждал и има само косвени данни, че все още не са изчезнали. 

Вместо въпросът какво точно е състоянието на даден вид да бъде обект на научна дискусия, базираща се на теренни проучвания, в спора се намесиха работодателските организации, които изпратиха писмо до правителството, за да се оплачат, че твърде много видове са докладвани в неблагоприятно състояние, което според тях щяло да доведе до спиране на инвестиционни намерения. В началото на януари правителството се вслуша в този призив и коригира значително оценките за състоянието на видовете. Така България изпрати в Брюксел данни, които първо не са базирани на истински мониторинг, а на литературни данни и данни от предишни периоди и второ - са значително завишени без каквото и да е научно основание, алармираха още природозащитниците.

"Тази фалшива статистика би трябвало да бъде платена от Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020. По всяка вероятност обаче тези разходи няма да бъдат приети от ЕК и в края на краищата ще останат за българския данъкоплатец", заявяват в заключение от "Зелени закони".