В дух на рядко срещан добродетелен патриотизъм парламентът прие декларация по повод 150-ата годишнина от учредяването на Българската екзархия. Тя бе подписана от всички парламентарни групи.

Проектът на декларация бе включен извънредно като точка първа за днес по предложение на председателя на 44-тото народно събрание Цвета Караянчева. При гласуването той бе подкрепен единодушно от 177 депутати.

В документа се посочва, че Българската екзархия очертава земите на българската народност. Депутатите отбелязаха в декларацията си, че в първоначалния обхват на Българската екзархия в диоцеза й влизат Нишка, Пиротска и Велешка епархия, а по-късно по свое волеизлеяние към нея се присъединяват още три епархии: Скопска, Охридиска и Битолска.

В декларацията се посочва, че Българската екзархия е създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя. Депутатите определят това събитие като връх в борбите на българското църковно-просветно движение.

Със султанския ферман Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член 10 от учредителния ферман:

"Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без главния град и без град Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой Долни Арбанас, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, "Свети Безсребърници", "Света Параскева" и "Свети Георги"). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.

Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.

Така член 10 от фермана разрешава и други неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархия. След създаването на българската държава през 1878 г. се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска. Това се случва през 90-те години на XIX век.