Като умерен киселяк, клонящ към "криза на средната възраст", сутринта - сякаш си нямам друга работа, та зяпах в метрото. Отгледахме: имам предвид системата, не аз лично или вие, огромни, красиви, поддържани като английска ливада и ухаещи на певица от Ница аполони. С брада като на викингски главатар, мускули като на Мистър Олимпия-Овча купел и обувки, блестящи като на Фред Астер. Пращят от усмивки и айфони.

И всички тези мощни, преливащи от маскулинност и здраве (физическо) колоси са рухнали върху седалките... Подкосили са крака, сякаш паднали в битка с пълчищата на Агамемнон. Защо - сещате се, нали? Щото никак не е удобно, ако с едната ръка се държиш, само с една да "мажеш" по телефона. Излизаш - дето викат един рапъри, от зоната си на комфорт.

Ще кажете - айде сега, дребнав си... Напротив. Не съм. Знам и всичките оправдания и лично съм ги ползвал:

"Тая баба реститутка хак й е до постърчи, щом е имала 30 мин. пред огледалото да се докара до грим "Алис Купър на другата сутрин".

"Нека постои 8 мин. до "Сердика" - ние бачкаме, за да й плащаме пенсията."

"Що й е да излиза за арпаджик на Женския все в час пик, когато хората отиват на работа."

Ние, хората, и те - другите! И не само баби: "А пък тая кифла я виж: така се е облякла, че ако мине покрай Централна гара, патрулът непременно ще я спре да й провери личната карта."

Това са фактите и предполагам, че във всяко общество, в което развитието на транспортните услуги е изпреварило развитието на елементарната култура, има подобни случки. А, като гледам, транспортните услуги твърде бързо напредват.

Честно казано, не ми е толкова притеснено за разширените вени на бабата. Най-катастрофалното в случая не е, че ще постои права с "Най-здравата торбичка" или ония отвратителни двуколесни талиги, създадени с единствена цел да те осакатят или, ако стане пожар във вагона, да има максимален брой загинали.

Казвам, че не съм дребнав, защото се питам - какво именно ни говори всичко гореизредено, което - честно казано - е доста прозаично и с нищо не е особено за всеки голям град? Какво ни се казва, когато някоя пача просто споделя най-личните си (да не кажа интимни) преживявания във фрашкания автобус на високоговорител и не й пука?

Просто е: той/тя не подозират, че ни има. Нас - другите няколко милиарда (загубих им вече бройката с тоя проклет вирус!) на планетата. Пред огледалото той/тя е отделил колосален ресурс от време, старание и средства, а просто е пропуснал нещо толкова важно:  да забележи, че го има другия. Че стои прав. Че може би му е лошо. Че може би и той е скапан от работа, щом е с тия дрехи с фосфорециращи ивици по тях.

И още нещо: пропуснали са да му го кажат. У тях, в училището или където там се раждат и растат викингските вождове...  

Те не просто не се сещат, не умеят да се попитат как ли е този, другият, непознатият? Защото в крайна сметка каква полза имаш от него?

Ще си призная - приличаме на огромни лачени коруби, а вътре - леш, егоцентризъм, себелюбие, егоизъм, агресия и незачитане. Като един познат, дето в калъфа за супер баскитара Yamaha носеше... филии с лютеница, егати.

Варосани гробници.