Унгария е длъжна да третира равноправно както националните, така и чуждестранните висши учебни заведения. Въведените от нея през 2017 г. изисквания за международен договор със страната на произход на заведението и за преподавателската дейност в тази държава са несъвместими с правото на ЕС и на Световната търговска организация (СТО).

Това гласи заключение на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург.

То е по повод принуждаването на Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща да прекрати дейността си там и да се премести във Виена. Университетът е основан от родения в Унгария американски милиардер и филантроп Джордж Сорос.

Случаят

През 2017 г. унгарският закон за висшето образование е променен така, че висшите учебни заведения извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) могат да продължат дейността си в страната само ако има международен договор между Будапеща и страната на произход. Освен това всички чуждестранни вузове, които искат да предлагат висше образование в Унгария, трябва да развиват същата дейност и в своята страна.

ЦЕУ, основан според законите на щата Ню Йорк (САЩ), е единственото чуждестранно висше учебно заведение в Унгария, което по това време не изпълнява новите изисквания. Съответно той прекратява дейността си в Унгария и през ноември 2019 г. открива нов университетски комплекс във Виена (Австрия).

През 2018 г. Еврокомисията започна дисциплинарно производство срещу Унгария за това, че поради гореспоменатите поправки в закона не е изпълнила своите задължения. В днешното си заключение генерален адвокат г-жа Джулиан Кокот предлага на Съда на ЕС да продължи това производство.

Мотивите

Генералният адвокат смята, че изискването за международен договор със страната на произход е несъвместимо с регламента за национално третиране, според който чуждестранните и местните доставчици трябва да бъдат третирани равноправно. Това изискване е в съответствие с Общото споразумение по търговията с услуги, известно като ГАТС. То е сключено в рамките на СТО и одобрено от ЕС. По този начин ГАТС се явява част от европейското законодателство. Макар Съдът обикновено да не прилага законодателството на СТО, той има юрисдикцията да издаде постановления в рамките на ЕС за действия на страна членка, които според Еврокомисията не го спазва. Чрез такива действия ЕС показва решимостта си да действа по начин, съвместим с международното право. Това съответства на всеобхватната компетенция на на ЕС в сферата на търговската политика, въз основа на която  Съюзът носи отговорност за всички задължение на ГАТС с услуги и води преговори в рамките на СТО.

В рамките на ГАТС Унгария е поела ангажимент за равноправно третиране на чуждите и местните доставчици на услуги. Но властите в Будапеща не са се възползвали от възможността за предизвестие в случая с промененото заради закона третиране на предосктавянето на услугата висше образование от страна на чуждестранни доставчици. Следователно новото изискване не може да бъде оправдано.

Докато един международен договор, според който властите в страната на произход на университета подкрепя дейността му в Унгария, може да бъде надежден и така даа допринесе за предотвратяването на измамнически практики, новото изискване в тази му специфична форма изглежда като мярка на безразборна дискриминация срещу висши учебни заведения, базирани в трети страни. Ако такъв сдоговор съществува, той е изцяло под контрола на Унгария. Това изискване се равнява на идискване за одобрение. В рамките на ГАТС обаче Унгария не е предявила право върху тналагането на такова изискване.

Освен това изискването на международен договор с държавата на произход противоречи на Хартата на основните права на ЕС. То представлява непропорционално ограничение на свободата на основаване и дейност на образователните институции и на академичната свобода. Хартата на основните права е задължителна за Унгария в сферата на висшето образование.

Същевременно изискването за реална учебна дейност в държавата на произход, което се отнася за всички чуждестранни вузове, включително тези от другите страни членки на ЕС и тези от ЕИП, представлява нарушение, смята генерален адвокат Кокот. Причина е фактът, че то е дискриминационно и непропорционално нарушение на свободата на установяване, на Директивата за услугите, на Хартата за основните права (в случая на свободата на основаване и дейност на образователните институции и на академичната свобода) и на регламента на ГАТС за национално третиране. Свободата на установяване включва по-специално правото на един икономически оператор да развива своята дейност изключително в друга страна членка на ЕС.