Бърни спечели първичните избори в Невада на 22 февруари. И целият демократически и медиен естаблишмънт  изпищя: "Ами сега?" Срещу Доналд Тръмп ще се изправи човек, който не на шега се определя за "социалист", защитава режима на Мадуро във Венецуела и не се страхува да говори за чудесата на здравната система в Куба. Да не говорим въобще за амбициозната му програма, която ще коства на Америка 60 трилиона долара през следващите 10 години.

Някои демократи като бившата кандидат-президентка Ейми Клоубъшар дори отказаха да обещаят, че ще подкрепят Бърни, ако той спечели номинацията. Но за нея, малко по-късно. 

Преди да си осигури Невада демократическият социалист спечели популярния вот в Айова (макар да получи с 1 делегат по-малко от Пийт Бутиджидж) и Ню Хемпшир. Изглеждаше непобедим.  

Джо Байдън не можа да изкара и седмица без да изръси някоя глупост и с това да допринесе към все по-убедителните слухове, че страда от деменция. Случващото се се отразяваше в социологическите проучвания и провокира възхода на "новата надежда" на умерените - Майк Блумбърг. Милиардерът обаче бързо залезе след кошмарното си представяне на дебатите преди Супервторника.

Така демократическият естаблишмънт бе поставен в безизходна позиция и по всичко изглеждаше, че съдбата на първичните избори виси на косъм и се крепи на вота на 29 февруари в Южна Каролина. Байдън трябваше не само да победи, но и сериозно да доминира.  

Южна Каролина - "Нова надежда"

И го направи. Вицепрезидентът на Обама надхвърли очакванията - той си осигури 48,4 процента от вота, докато Бърни не успя да мине дори 20 на сто.

Прогресивните анализатори не се трогнаха и няма защо да ги обвиняваме за това - "чичо Джо" не бе провел почти никакви митинги в 14-те щата от Супервторника. Разчиташе изцяло на инерцията и медийното внимание от Южна Каролина. Затова успехът му не бива да се подценява - без категоричната победа, която да убеди избирателите да се откажат от Блумбърг, той вероятно щеше "да си отиде кротко в тъмнината". 

Не Блумбърг, а Южна Каролина се оказа "новата надежда" за демократическите елити и техните спонсори, които без съмнение са започнали да притискат умерените кандидат-президенти да се откажат и да подкрепят Байдън. Според циркулиращи слухове из социалните мрежи и прогресивните форуми дори Обама е набрал няколко телефона. Това, разбира се, няма как да бъде потвърдено, освен ако президентът не реши да го разкрие.

Как Империята отвърна на удара

На 2 март според RealClearPolitics (сайт, който дава средните резултати от проучвания в САЩ) Бърни се ползваше с подкрепата на 28,5 процента от избирателите, а Байдън бе втори с 20 на сто.

Точно тогава обаче сенаторката на Минесота Ейми Клоубъшар и бившият кмет на Саутбенд Пийт Бутиджидж в синхрон застанаха твърдо зад "своя приятел" Джо Байдън, след като преди това обявиха края на президентските си кампании.

Месеци наред двамата критикуваха Байдън за политическите му гафове през годините в люта битка за оредяващите му симпатизанти.  

Но не щеш ли рязко смениха честотата часове преди Супервторника. Многократно подчертаха необходимостта да се избере кандидат-президент, който да осигури широка подкрепа за президентските избори, за да може да победи Тръмп на 3 ноември.

Сиреч, само не и Бърни.

А бившият вицепрезидент с треперещ глас заяви, че Бутиджидж силно напомня на сина му Бо Байдън, който почина от рак през 2015 г. Дали това не е жокер за това кой може да е бъдещият вицепрезидент на Америка? Или хайде, поне държавен секретар? Първо трябва да се спечелят иборите, разбира се...

Според сметките на RealClearPolitics от съдбовния 2 март общата подкрепа за Бутиджидж и Клоубъшар бе 15,5 процента. Но тук не става въпрос за събиране и изваждане - нелогично е да отдадем победата на Байдън на симпатизантите на маргинализираните кандидат-президенти.

В голяма държава със стари партии като Америка умерените избиратели винаги надвишават популистки настроените. Грешката на консерваторите през 2016 г. бе, че не се обединиха навреме зад "по-смилаем" кандидат на Републиканската партия. До последно умереният вот бе разцепен между Джеб Буш, Марко Рубио, Тед Круз и Джон Кейсик. Тръмп караше сам по магистралата на популизма и така спечели номинацията. 

Демократическият елит си взе поука и в последния момент спаси положението. Защото седмици наред източници от екипите на Бутиджидж и Клоубъшар категорично отричаха възможността да се откажат преди Супервторник. По някаква причина обаче го сториха точно преди да стане твърде късно. 

По-умерените избиратели на Демократическата партия в 14-те щата осъзнаха, че ако не подкрепят сега "чичо Джо", Бърни ще спечели номинацията.

Проследимо е, че приносът на Клоубъшар и Бутиджидж е повлякъл голямата част от гласоподавателите на Блумбърг и Уорън. В частност за Тексас (вторият по големина щат, в който се гласува на 3 март) роля изигра и бившият конгресмен и кандидат-президент Бето Орурк. Който също като на магия изяви подкрепата си за Байдън на 2 март.

Останалото е ясно - Байдън спечели 10 от 14-те щата и към 8 март води с около 70 делегати пред Сандърс. Но дистанцията между двамата вероятно ще се увеличава при следващите вотове. Според проучване от 5 март на Morning Consult Байдън води с 16 пункта пред Бърни - 54 срещу 38 на сто.

Ето как демократическият елит предотврати популисткия преврат в партията. Поне засега.

Завръщането на Бърни?

На 5 март прогресивно умерената кандидат-президентка Елизабет Уорън прекрати президентската си кампания.

Тръмп използва момента да ѝ се подиграе и да нагнети левите популисти в туитър, като припомни, че с участието си в Супервторника сенаторката е коствала на Бърни победа в "Масачузетс, Минесота и Тексас".

Президентът е прав - ако Уорън се бе отказала по-рано и бе застанала зад Сандърс, вероятно демократическият социалист щеше да завърши наравно с Байдън. Макар и със закъснение, обаче тя все пак обяви края на президентската си кампания. И всички зачакаха с притаен дъх кого ще подкрепи.

И Уорън избра... неутралитет. Но как така?

Става дума за кандидатката, която дълго време претендираше, че е по-практичната и по-ефективна версия на "приятеля си" Бърни Сандърс, която много по-умело би могла да прокара през Конгреса неговите идеи. Уорън твърдеше, че се е включила в политиката, за да се бори срещу законопроект от 2005 г., който урежда условията за обявяване на фалит, предложен именно от Джо Байдън. И именно тя изостави (засега) Бърни да се изправи сам срещу Империята. Впрочем направи същото и през 2016 г.

Но не е само това - в интервю за американската телевизия Ем Ес Ен Би Си от 6 март Уорън критикува поддръжниците на Сандърс, които обиждали нея и симпатизантите ѝ в социалните мрежи.

Нека сравним действията на сенаторката на Масачузетс с поведението на умерения бивш кандидат-президент Майк Блумбърг. Милиардерът също участва на изборите на 3 март, с което ограничи мащаба на победата на "чичо Джо". Той не успя да спечели нито един щат - триумфира единствено при Американска Самоа, която дори не бе посетил по време на кампанията си. На 4 март Блумбърг се отказа от надпреварата, заяви подкрепа за Джо Байдън и обеща щедро да финансира кампанията му.

Така, освен ако не се случи чудо, бившият вицепрезидент ще спечели номинацията.

Може и да не събере необходимия брой делегати при първия вот, но мнозинството от суперделегатите (посочени от управляващият орган на Демократическата партия - DNC) ще го подкрепи. И лявата революция ще бъде отново отложена.

Силата не е с Бърни

В "Междузвездни войни" Люк Скайуокър побеждава много по-могъщия император Палпатин с помощта на "приятели" - Хан, Лея, Чубака, Ландо Калрисиан, Анакин Скайуокър и кой ли още не.

Сам нямаше да се пребори с империята. Трябваха му съюзници. Но популистите не са добри джедаи.

Те не вярват в "баланса на силата" - не са склонни да правят компромиси, за да станат приемливи на по-широк кръг от политици и гласоподаватели. 

Напротив, мнозина от тях позволяват на "тъмните сили" да ги покварят - поради горделивост или малодушие те се вслушват в твърдото ядро от симпатизанти, които често са радикални и прекалено емоционални. Пуританските нагласи на най-верните поддръжници по ирония на съдбата дават достатъчно поводи на опонентите за критика и допълнително ги отдалечава от потенциалния политически съюзник и колебаещия се избирател.

Популистите много повече наподобяват ситски лорд. Те разчитат на хаоса, за да нанесат своя удар.

Но Бърни едва ли ще успее да се докопа до властта като Палпатин, освен ако Демократическата партия не бъде разкъсана от конфликти, също както Републиката в "Отмъщението на ситите". А към момента такива не се очерават. Дори и да спечели номинацията, социалистът едва ли ще победи на изборите. 

Защото ще трябва да се пребори срещу истински майстор на "тъмните изкуства". А за тази цел ти трябват истински "приятели".

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".