Опасността от коронавируса със сигурност не трябва да се подценява. Опасността от корозиране на демокрацията покрай кризата с коронавируса обаче също не е за пренебрегване. Усещането, че коронавирусът се вписва чудесно в авторитарните уклони на управленските елити по света и у нас, е твърде силно, за да бъде пренебрегнато.

А извънредното положение, дори когато е наложително, винаги е заплаха за демокрацията.

Нека се съсредоточим върху нашенската си черга. Да допуснем, че проблемът с коронавируса се проточи. Или пък затихне през лятото, но се появи отново следващата зима. Несъмнено тогава ще стане актуален следният въпрос - дали пък не трябва да отложим парламентарните избори през пролетта? В крайна сметка провеждането на избори означава върволица от хора до избирателните секции. А основното, което настоящите управленски елити правят, за да противодействат на коронавируса, е ограничаване на придвижването. Друг е въпросът дали точно това е най-правилният подход, но да оставим този дебат на специалистите.

Кризата, както е известно, освен проблеми създава и възможности. Едната възможност, при подобен сценарий, е да се отложат изборите. И тъй като е почти сигурно, че нашите управляващи ще предпочетат точно тази възможност е редно отсега да се припомни, че има и друга. А именно - въвеждане на електронно дистанционно гласуване. Това означава хората да могат да гласуват от домашните си компютри и дори от телефоните си.

По тази тема у нас преди 5 години се проведе референдум. На него 1 883 411 български избиратели се обявиха за въвеждането на електронно гласуване. За сравнение настоящото управляващо мнозинство има по-малко гласове. На последните избори за ГЕРБ гласуваха 1 147 292 души, а за "Обединени патриоти" (заедно с "Атака", която вече не е част от тази коалиция) - 318 513.

От тогава насам почти всички политици у нас се мъчат да убедят собствените си избиратели, че са пълни глупаци. И че няма как да се гарантират честни избори с електронно гласуване. Няма нужда да си компютърен специалист, за да знаеш, че ежедневно през интернет се осъществява търговия за милиарди. И да не си зададеш въпроса как е възможно тази търговия да е сигурна, а да не може да се подсигури един изборен процес.

Проблемът е по-друг. Гласуването по интернет най-вероятно ще увеличи избирателната активност. А точно това българските политици не искат. Те са отвратителните, които са изключително доволни, че по-голяма част от хората са отвратени от тях. Това им дава възможност да управляват, или да бъдат фактори, като разчитат само и единствено на твърдото ядро от избирателите си, което е пряко зависимо от тях - политически, икономически, всякак.

Вярно е, че рискове има. Но до следващите парламентарни избори има и достатъчно време. Добрата политика не е тази, която решава проблемите, а тази, която ги предотвратява. Не тази, която гаси пожари, а която не позволява те да бъдат подпалени. Ако българското правителство изневери на обичайното си политическо поведение да си прави пиар, тичайки след вятъра, и започне да работи отсега по въпроса, то електронното гласуване може да се използва на следващия парламентарен вот. Дори ако дотогава кризата с коронавируса - дай Боже - е приключила, то този вот пак би могъл да бъде въведен и използван. Така кризата ще даде повод за развитие, а не за упадък.

И българската демокрация вместо да короНАзира ще отбележи значим напредък.

Почти сигурно е, че коронавирусът гарантира пълен мандат на настоящото правителство. Той категорично неутрализира Барселонавирусът, който заплашваше сериозно да разклати политическата стабилност. Дълго време слушахме от настоящото управление, че всеки, който го критикува, клати държавата. За съжаление коронавирусът превърна тези приказки от злоупотреба с власт в отговорно държавническо поведение.

Така че управляващите имат достатъчно време да се покажат като истински демократи. Като хора, които се вслушват в гласа на своите избиратели и не поставят под съмнение демократичния процес. Същото важи и за опозицията, разбира се.