Ако днес отворите Туитър, доста вероятно е да попаднете на следното съобщение на британския министър-председател Борис Джонсън: 

Джонсън се връща към някогашното си амплоа на журналист и интервюира висша представителка на здравната администрация по темата за новия коронавирус. Поставя ѝ въпросите, които смята, че гражданите най-често задават за болестта.

Какво се вижда, ако сравним този клип с начина, по който българското правителство общува с публиката по същата тема?

В началото е необходима уговорката, че този текст не обсъжда работата правителствата по проблема, а комуникацията им - и то не цялостно.

Времето. Интервюто на Джонсън трае 4 минути и 51 секунди. Правителствените заседания и пресконференциите на кризисния щаб са в пъти по-дълги. Британският премиер пести времето на публиката. Българският го губи. 

Мястото. Джонсън е поканил събеседничката си в своя дом и офис на "Даунинг стрийт" 10. Това е спокоен разговор пред камина. Той създава близост между говорещи и публика. В същото време това е адресът, който символизира властта в Обединеното кралство. Символите обаче не се виждат. Вижда се премиер, който чинно служи на гражданите. Той задава техните въпроси на компетентния администратор. Позоваването на научни данни е подчертано. Джонсън не говори от последна инстанция в компанията на учтиво мълчащи специалисти, а пита от името на упълномощилите го. Краткият писан текст на клипа е пипнат внимателно. "Д-р Джени Харис дойде на "Даунинг стрийт", за да отговори...", а не "извиках д-р Джени Харис". Правителството се вслушва в науката, а не я командва.

Участниците. На "Даунинг стрийт" те са двама, абсолютно необходимият минимум от авторитети - носителят на политическата отговорност и носителят на експертното знание. Никакви странични лица и шумове. На публиката говорят властта и медицината, които са ясно олицетворени. На "Дондуков" сцената е масова. Тук са всички министри, плюс шефове на болници, служби, има дори и производители на маски, облекла, активен въглен и последният да затвори вратата. Министрите на Джонсън работят. Борисовите заседават пред камера. Те участват в показно вземане на решения, които са взети преди това. Освен това рядко казват нещо. През повечето време слушат премиера.   

Съдържанието. Разговорът на Джонсън е съсредоточен върху най-важните неща, които хората трябва да знаят, за да различат заразата и да се предпазят от нея. Борисов говори объркано, скача от тема на тема - от маските, през забраните за публични събития до глобалните прогнози за смъртността от вируса, рецесията и вероятната отмяна на Олимпийските игри. Първо призовава към спокойствие, после казва, че еди-колко си милиона ще умрат по света от пневмонията, развивана вледствие на коронавируса. Пред целокупния народ нарежда на министрите да му бъдат 24 часа на разположение, което е знак за извънредна ситуация и напрежение. Подобни знаци са названията "кризисен щаб" (съдържа в името си признание, че има криза)  и  пресконференцията в полунощ. За първите заразени в този час можеше да бъде съобщено и с прес комюнике, а брифингът да бъде свикан на следваща сутрин.

Медиумът. (Това е правилната форма в единствено число на латинското media, което обикновено превеждаме като "медии"). Джонсън използва социална мрежа. Борисов свиква телевизиите в Министерския съвет. Разликата е показателна за медийните политики на "Даунинг стрийт" и на "Дондуков". Джонсън разчита на най-демократичната среда за общуване - социалната мрежа. Тя е обща инфраструктура, в която всички участници, включително министър-председателят, са равни. Борисов предпочита един от доскорошните "монополи на знанието"  - телевизията. Тя не е среда, а средство, т.е. нещо, с което можеш да си служиш.

Ресорни репортери на агенции, телевизии, радиа и вестници наистина непрекъснато са на пост пред "Даунинг стрийт", но не само на Джонсън, а на никого от предшествениците не му е хрумнало да ги привиква, за да го отразят. Те биват поканени, ако се интересуват, като последното не подлежи на съмнение. На правителството през ум не му минава, че може да ги принуждава в 59-та секунда да пренареждат програмите си, все едно, че е обявена война.

Социалната мрежа има психологически и технически предимства пред традиционните медии. Тя осигурява пряк контакт между (в случая) власт и публика. Съобщението не е обременено от подозрения за отношенията между властта и информационните ѝ посредници (медиите) . Доналд Тръмп непрекъснато ги заобикаля в Туитър, Борисов понякога прави това през профила си във Фейсбук. Но за по-важни неща "вика" камерите в заседателната зала.

Социалната мрежа е удобна за потребителя. Той няма нужда да бъде пред телевизор или до радио, за да чуе съобщението. Може да направи това на десктопа в службата си, на лаптопа или таблета, където и да се намира с тях и на смартфона, ако е в движение. При това той може да направи това, когато му е удобно, а не в минутата на излъчване и може да изгледа клипа колкото пъти иска, ако нещо не е разбрал. Най-сетне говореният текст е дублиран със субтитри, така че човек може и да го прочете, ако в момента не му е удобно да слуша. 

Българската власт не е толкова user-friendly. Тя приема a priori, че щом заговори, публиката зарязва всичко и я слуша. Случаят обаче не е такъв на практика. 

Правителството има основание да разчита предимно на телевизиите, защото по данни на Националния статистически институт 75% от домакинствата в България имат достъп до интернет и 53% от потребителите ползват социални мрежи. Важно е обаче, не само до колко души стига съобщението, а и кои са те и къде са. В интернет и в социалните мрежи са предимно градски хора (в София и големите градове е съсредоточено повечето от населението у нас)  с определено образователно ниво и дигитална култура. Можем основателно да предположим, че това са хора, които предават информацията на околните и им влияят.

Прякото включване от заседателната зала на правителството наистина внушава, че властта се държи открито и че не крие нищо от хората. От друга страна тези включвания са отклонение от рутината и подхранват допълнително усещането за извънредност. Не е сигурно, че биха неутрализирали съмнението у част от зрителите, че сцената е режисирана.

Кризисната ситуация изисква властта да говори премерено. За това е по-добре да говори на запис. Живото предаване съдържа риска да се каже нещо непремерено, което да нагнети напрежението. 

В социалната мрежа може да бъде разпространен видеоматериал, който телевизиите да ползват, ако излъчването му по тях е толкова важно за властта. 

Изводът. Борис е нотист. Борисов е слухар. Борис общува професионално. Борисов - любителски, макар и често - талантливо. С професионални послания Борис направи Брекзит. С аматьорски послания Борисов прави много по-малко от това, което би могъл. Това, че  продължава да управлява, означава, че е случил на много по-слаба от него (включително и в комуникацията) опозиция. "Даунинг стрийт" 10 живее в днешния ден на новите медии. На "Дондуков" още са преобладаващо във века на традиционните медии, където "по тъмно започва денят и завършва с първа програма".