"Черният лебед" е рядко или случайно събитие, което идва неочаквано и изневиделица. Носи няколко ключови характеристики - непредсказуемо е, има огромно въздействие върху света и може да бъде обявено със задна дата. Концепцията за този феномен беше изградена от американеца с ливански корени Насим Николас Талеб. 

Именно на теорията на икономиста, философ и есеист, един от най-влиятелните мислители на новия век, можем да отдадем събитията от последната седмица. "Черната борсова седмица". Така вероятно бъдещите поколения ще кръстят изминалите 5 дни. Финансистите обичат да слагат такива нежни имена на бурите, които за кратко време опустошават световните пазари и изтриват трилиони парични средства за няколко часа. 

Добре дошли в света на новата икономическа криза, която към момента никое правителство или централна банка не могат да контролират.

Какво се случи, какво ще се случи, как ни засяга и къде е светлината в тунела? Четете - в следващите редове. 

Как се стигна дотук? 

За предстояща рецесия се говори от няколко години. Повечето анализатори бяха съгласни, че продължителният темп на световен растеж, продължил около десетилетие след предния икономически колапс, ще бъде заменен от период на стагнация и ниски нива на развитие. Все пак всички казваха, че шокът в никакъв случай няма да повтори този от 2008 г. и че изход има. 

Само за месец обаче, тези прогнози бяха срутени от непредвидените обстоятелства, която летяха към нас на крилете на черния талебов лебед. Всичко започна и вероятно ще свърши с разразилата се епидемия от коронавирус. Началото беше положено на най-неподходящото за световната икономика място - Китай. Световната фабрика, генераторът на материалните блага, страната, която превърна себе си в завод за всичко. 

Експоненциалното разрастване на заразата затвори производствените бази, разруши дистрибуторските линии, отне огромни приходи на самолетните компании, изтри печалбите на туризма, удари индрустрията и шокира комунистическото правителство. Това обаче беше само началото. 

Световните борсови индекси потеглиха умерено надолу, инвеститорите гледаха притеснено отстрани, но като че ситуацията беше под контрол. Правителствата по целия свят обещаваха фискални стимули, централните банки умуваха спасителни планове и времето течеше нормално. После заразата си намери нов дом.  

Италия, третата най-голяма икономика в Европа, седма - в света, член на Г-7 потъна за няколко седмици в спираловидния ужас на карантината. Към момента цялата страна е блокирана, работят само основните за съществуването бизнеси, другите са отрязани.  

Паниката обзе всички страни, мерки се въвеждаха главоломно и въпреки успокоителните думи на правителствата, потребителските нагласи - тези психологически бездънни ями - се промениха. Светът се промени, а с него и икономиките ни. 

Време беше за втория Черен лебед.

Голямата черна, течна любов на човеците

Петък, 6 март. Страните членки от разширения формат ОПЕК+ се събират, за да договорят продължаване на споразумението за ограничаване на добива на петрол. Целта беше да се овладеят падащите цени на суровината. Москва обаче не вярва на сълзи и торпилира споразумението като каза, че излиза от съглашението. Другият голям производител - Саудитска Арабия - не остана доволна и започна шокираща ценова война. Увеличи рязко добива и обяви огромни отстъпки за своите клиенти. Целта беше да принуди Кремъл да се върне на масата за преговори. В резултат цената за барел на основните сортове се срина в дневната търговия с над 30% и достигна до рекорда си при началото на войната в Залива от 1991 г. 

Светът изпадна в шок, а Русия, Саудитска Арабия и САЩ започнаха да губят фрапиращи суми на ден. Печеливши има, но за тях по-късно. 

Нямаше как това да не повлече крак и борсовите индекси започнаха да се сриват. В един момент всичко светеше в червено - в Ню Йорк, във Франкфурт, в Лондон, в Рияд, в Париж и в Токио. 

Светът се изправи на нокти. После за малко се успокои. Цените се стабилизираха, някои борси закриха на зелено и ударът изглеждаше избегнат. До вчера. 

Черен петък, 13-и

Борсите в САЩ закриха деня с най-лошите си резултати от Черния понеделник през 1987 година насам. Индексът "Дау Джоунс" изгуби цели 9,9% от стойността си, S&P 500 се срина с нови 10%, NASDAQ - с почти 10%. Резултатите карат 2008-а да изглежда като тренировъчна година. Още по-тежко беше положението в Европа. Общият индекс EURO STOXX 60 загуби 12%, германският DAX - също 12%.

Ако не знаете какво означават тези индекси, е време да ги обясним. Накратко - борсовите индекси отразяват средното ниво на цените на определени групи от сектори, на ценните книжа, търгувани на фондовата борса. Изчисляват се на основата на среднопретеглената стойност, грубо казано. 

"Дау Джоунс" например е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския пазар. Включва 30 компании, сред които са гиганти като Exxon Mobile, AT&T, General Electric, Intel, Microsoft. Създаден е от един от редакторите на The Wallstreet Journal и до днес се съставя от редакторите на изданието. "Дау Джоунс често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика. 

S&P 500 пък прави оценка на капитализацията на 500-те най-големи компании в САЩ, които се търгуват на щатската борса. Днес го считаме за основния икономически индикатор след... "Дау Джоунс". 

Така - вече е ясно - когато чуете, че някой от тези индекси се е сринал, трябва да знаете, че са се сринали акциите и пазарната капитализация на тези огромни, структурноопределящи компании. Изтрити са буквално трилиони от пазара. 

Разбира се, най-големият фактор за паниката, с която се рапродават акции, е коронавирусът, но има и други. Например американският президент Доналд Тръмп, който обяви забрана за европейци да влизат на територията на САЩ под претекст, че ще донесат заразата в Щатите. Вместо да успокои пазарите с допълнителни стимули, той хвърли в паника всички и резултатите не закъсняха. 

Следват слуховете - болен ли е Тръмп от коронавирус? Не, засега. Когато обаче има опасност за американския президент - най-силния човек в света, нещата не отиват на добре. Ще спре ли заразата преговорите след Брекзит? Ще се възстанови ли Китай? Ще падне ли напълно Италия? Ще се възстанови ли Германия?

И най-вече - могат ли централните правителства и банки да направят нещо? 

Централните банки и непосилната тежест на мерките, които искаме, но не можем да вземем

Федералният резерв свали лихвите. Банк ъф Ингланд свали лихвите. САЩ обявиха програма за 1,5 трилиона долара за подпомагане на банките. Нищо не помогна. Вашингтон се изолира, а Европа се паникьосва. Лидерите по целия свят не показват с нищо, че знаят какво правят, следват тенденциите и гонят проблемите, след като вече са се появили. 

Европейската централна банка обяви още преди седмица, че ще заседава в четвъртък и светът впери поглед в централата във Франкфурт. Подопечните на Кристин Лагард банкери обявиха пакет от мерки, който на практика означава допълнтиелно наливане на пари в системите. Ще се изкупуват държавни облигации, ще се подпомагат средни и малки бизнеси, ще се раздават субсидии. Очакваното намаляване на лихвите не се състоя, просто защото няма накъде. ЕЦБ беше широко  критикуване през последните години, заради резките намаления на лихвата в момент на световен растеж. Експертите предупреждаваха, че когато кризата дойде, тези мерки ще са нужни. Е, оказаха се прави. Сега ЕЦБ е малко или повече с вързани ръце, защото лихвата е стигнала максимално ниски нива.

Изненадата - капиталовите правила за банките се отпускат, поне за известно време. За банковата история на Стария континент обаче тези правила бяха основен спасителен план и сега инвесторите са доста, доста уплашени. 

Само като информация - двадесетте най-богати хора в света са загубили близо 78 млрд. долара за едно денонощие. Бизнесът с турзима изтри над 100 млрд. долара. Според различни изчисления секторът с бизнес пътуванията може да изгуби 820 млрд. долара до края на годината. 

Може някой да мисли, че богаташите няма да усетят болката, но този някой трябва да има предвид, че когато страдат те - страдат всички. Така започват всички кризи. 

България и загубите

3 млрд. лева. Това число беше съобщено още снощи и повторено днес от премиера Бойко Борисов като възможна загуба за бюджета. В нашите условия това са огромни пари, които трудно ще бъдат компенсирани. В условията на финансова криза те могат да нарастнат, могат обаче и да са по-малко. Никой не знае и това е най-страшното при кризите. Непредвидими са. Вицепремирът Томислав Дончев обясни днес, че се обсъждат икономически мерки за подкрепа. Каза се, че това вероятно няма да става през преразпределение на бюджета, за да не се отварят нови дупки в него. Какви ще са мерките не е ясно.

В края на миналата година експертите предупреждаха Министерството на финансите да не залага балансиран бюджет, заради очакваната лека криза. Предполагаше се, че удар по икономиката може да доведе до неискан фискален дефицит. Тук обаче навикът на правителството да подценява приходите и така да генерира излишък в края на годината, може да има положителен ефект. Досега това се правеше с цел правителството да харчи в края на годината пари без санкцията на парламента, но сега те могат да бъдат използвани за стимули и спасяване на дефицита. Към момента бюджетът се движи с излишък от над милиард лева. 

Отделните бизнеси продължават да страдат, най-вече туризмът. Работодателите се оплакват от невъзможността да накарат хората да ходят на работа, наплашени от заразата. Губи се производствен капацитет, оттам - обороти и печалби. Ще са нужни евтините кредити на ЕЦБ и те могат да помогнат. 

Изход от ситуацията има, както е имало винаги. Това не е първата криза, не е и последната, но всичко в момента е в ръцете на хората и правителствата. Допълнителната паника и неразумно потребителско поведение, могат да потопят всичко постигнато до момента.

Черният лебед разтвори крилата си над световната икономика и започна да хвърля санка над огромни територии. 

Въпреки това надежди има. Китай започна да се възстановява и може да помогне на останалия свят. Развиващите икономики като Индия, Бразилия и някои азиатски страни могат да се възползват от евтиния петрол и суровини. Само способността ни да запазим здрав разум обаче може да ни лиши от  феномена на спекулата.