След като Китай до голяма степен овладя заразата от COVID-19 дойде ред да се разправи с критиците на властта - тези, които осъдиха мудните действия на управляващите и първоначалното им нежелание въобще да признаят наличието на епидемията.

Това позволи на вируса да напусне територията на страната и да се превърне в глобална пандемия. 

Усилията на Интернет полицията да контролира дискурса, думите и дори спомените на 800-те милиона китайски потребители не е тайна за никого. Безпрецедентната криза провокира невиждан от десетилетия гняв сред обществото, който носи потенциала да донесе много по-тежки проблеми за властимащите, ако не бъде потушен, по един или друг начин.

Затова офицерите започнаха да изникват неочаквано пред домовете на онлайн критиците. Те прибират провинилите се и часове наред ги разпитват.

Принуждават ги да подписват обещания за лоялност и да се откажат от забележки, счетени за политически неприемливи, дори ако тези думи са отправени в групов чат.

Ли Юнхен - юрист от централния град Ченду, заяви, че е бил изтеглен от дома си в началото на февруари, след като написал саркастичен трактат на класически китайски за цензурата.

Полицията го разпитала от късния следобед до полунощ, като първо го попитала дали обича страната си, на което той отговорил "Да". Ли заяви, че е принуден да подпише изявление, с което да се отрече от възгледите си и да се врече в лоялност към партията.

Ироничното е, че преживяването му отразява изпитанията на героя от есето му -  истински лекар от Ухан на име Ли Уелианг, който се опита да предупреди колегите за разпространението на мистериозен вирус в чат група, след което бе привикан в полицейското управление, за да подпише клетва, че няма да разпространява слухове.

Когато д-р Ли загина от COVID-19, вълната от недоволство заля всички точки на онлайн пространството в Китай.

"Ли Уелианг каза, че здравото общество не бива да има само един глас", пиши негов адаш, цитиран от "Ню Йорк Таймс". "Мисля, че най-добрият начин да го почетем е като продължим да бъдем граждани", допълни той в пост в WeChat.

Това става все по-трудно. За да потушат гнева след смъртта на д-р Ли и мнозина други властите засилиха тактиката си, която провокира яростта на първо място: използват Интернет полицията, за да заглушава.

Малко се знае за групата, която официално е част от Бюрото за отбрана на киберсигурността, което отдавна следи за хакерства и онлайн измами. Но понякога правителствените съобщения предлагат улики. През 2016 г. стана ясно, че в 50-милионния регион на Гуанси има почти 1200 служители в Интернет. Целта беше да има по служител на всеки 10 000 души в региона.

В ранните години на китайските социални медии наказанията срещу критиците рядко бяха тежки. Цензурата обикновено представляваше изчезване на публикации и блокиране на уебсайтове от чужбина. Сега полицията активно преследва авторите на забранен материал и раздразнението е заменено от страх.

Промените настъпиха след като лидерът на Китай Си Цзинпин засили усилията си да разшири контрола на партията в Интернет.

Си даде нови ресурси на вътрешните сили за сигурност. Невероятната скорост, с която Интернет полицията намира хора, които, скрити сред ордите на анонимни критици, е резултат от милиарди долари инвестиции в технология за наблюдение.

Китайското министерство на обществената сигурност, което контролира полицията, не отговори на исканията за коментар, включително и за ролята на Интернет полицията в заглушаването на д-р Ли. Но експертите казаха, че изявлението, което той подписва и по-късно публикува в Интернет, съответства на писмата, които Интернет полицията е принуждавала онлайн критиците да подкрепят.

"Една от причините за възмущението след смъртта на Ли Уенлианг беше, че хората са наясно, че това, с което се е сблъскал, се случва на всеки нормален китаец", казва Сиао Кианг, изследовател в Училището за информация в Калифорнийския университет в Бъркли. "Не е виновна местната полиция. Грешка на Си е, че подобни неща са превърнали в част от ежедневието".

Си започна сериозно да надзирава над Интернет пространството, след като пое властта през 2012 г. Той създаде нова организация, Администрацията за киберпространство в Китай, която координира цензурата онлайн и потиска влиянието на социалните медии, които не винаги са били контролирани от партията.

Появата на Интернет полицията през 2015 г. сигнализира за амбициите на Си да предприеме онлайн репресии на още по-високо ниво. Същата година местните полицейски управления създадоха акаунти в социалните медии.

Не след дълго Интернет полицията се превърна в най-силния инструмент на държавата за смълчаване на онлайн сървърите. Често координират действията си с местните правоприлагащи органи, за да привлекат нарушители и да ги разпитват - това, което е познато като ​​"докосване до земята".

Преди епидемията от коронавирус в центъра на вниманието им бяха протестите в Хонконг.

Бол Ченг, 45-годишен финансов служители, бе задържан миналата есен. Беше изгубил хладнокръвието си по време на дебат за Хонконг и нарече Си Цзинпин с прозвището "Малкия нечестив" (Little Witch). Два дни по-късно двама офицери бяха пред вратата на дома му.

"Казаха, че говоря глупости в WeChat и че има проблем, така че трябваше да отида до гарата с тях", каза той.

По време на 5-часовия разпит те съобщили на Ченг, че са използвали търсачка с изкуствен интелект, за да го намерят.

В следващите месеци те се свързали с него още два пъти. Веднъж се похвалили, че правомощията им се разширяват и им се възлагат нови отговорности за националната сигурност. Друг път Ченг обсъждал Джордж Оруел с млад офицер, който се опитал да разграничи професията си от описаното в "1984 г.".

"Той се опитваше да демонстрира, че чете книги и че историите не са за Китай. Че Оруел не е говорил за нас", каза той.

Когато полицията заплашила, че ще забрани на сина му да посещава училище, Ченг се предал и подписал писмо, в което обещава да се въздържа от обсъждане на събитията в Хонконг и да обижда лидера на страната.

Анализът на Пол Мозур е публикуван в "Ню Йорк Таймс", откъдето го препечатваме.