Еврокомисията изпрати снощи до страните членки на ЕС за консултация проектопредложението за Временна рамка за държавната помощ, съобщи изпълнителният зам.-председател Маргрете Вестагер.

Рамката е за подкрепа на икономиката в контекста на пандемията от коронавирус и цели избягването на сериозни сътресения. Тя се основава на член 107(3) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

„Имаме две общи цели. Първо, бизнесът да има ликвидност, за да продължи да действа, или временно да замрази дейността си, ако е необходимо, и тази подкрепа да достига до бизнеса, който има нужда от нея. На второ място, такава подкрепа за бизнеса в една страна членка не подкопава единството, от което Европа има нужда най-вече по време на криза“, изтъкна Вестагер.

Комисията ще позволи на страните от ЕС да използват цялата гъвкавост, предвидена съгласно регламента за държавна помощ, за да се справят с тази безпрецедентна ситуация.

От изключителна важност според еврокомисарката е тази Временна рамка да бъде готова до няколко дни. И така да бъде отговорено по-бързо, отколкото това стана при избухването на световната финансова криза през 2008 г.

Какви възможности дава рамката на страните членки

• 1. Да създадат схеми за пряко подпомагане или чрез данъчни облекчения в размер до 500 000 евро за компания;

• 2. Да дават субсидирани държавни гаранции за банковите заеми;

• 3. Да позволяват публични и частни заеми със субсидирани лихви;

• 4. Временната рамка ще признае важността на ролята на банковия сектор за справянето с икономическите последици от COVID-19, специално за канализирането на помощта до крайните потребители, най-вече в малките и средните предприятия (МСП).

Рамката дава ясно да се разбере, че такъв вид помощ е пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки. Освен това тя дава насоки как да бъде минимизирана всяка ненужна остатъчна помощ за банките съгласно правилата на ЕС.

Край на принципа „един път - последен път“

Според Маргрете Вестагер новата рамка не заменя, а допълва набора от инструменти с много други възможности, които вече са налице в много страни членки в съответствие с регламентите за държавна помощ – независимо дали става дума за общи мерки за осигуряване на субсидии за заплати и отмяна на плащания на данъци за всички компании или за компенсиране на компаниите за щетите, понесени заради вируса. Обезщетенията могат да бъдат особено полезни за подкрепата на сектори, които са сред най-тежко засегнатите.

Като пример еврокомисарката дава сферата на авиацията.

„Ако искаме да минимизираме постоянните уволнения и щети на европейския авиационен бранш, необходимо е спешно действие - ЕК е готова да работи със страните членки, за да бъдат незабавно намерени работещи решения, които спасяват тази важна част от икономиката ни, като използват цялата гъвкавост на регламентите за държавната помощ. Например може да бъде платена компенсация на авиокомпаниите по член 107(2/б) от ДФЕС заради щетите, понесени в резултат на COVID-19, дори те да не са получили спасителна помощ през последните десет години. С други думи, няма да важи принципът „един път - последен път“, изтъкна Вестагер.