На 77 г. си отиде един от най-скандалните, най-продуктивните и най-противоречивите руски писатели и интелектуалци – националболшевикът Едуард Лимонов, съобщиха руските медии.

Роден през 1943 г., Лимонов наскоро е претърпял две операции и е починал от усложнения след тях. Малко по-рано той съобщи в Туитър, че е подписал договор за нова книга, наречена „Старецът пътешества“.

Едуард Лимонов е автор на 19 романа и повести, 9 сборника с разкази, 10 стихосбирки, 10 биографии и неизброими статии и есета. Видима и противоречива е политическата му активност още от времената на СССР, и особено много след разпадането на Съветския съюз.

През 1974 г. Юрий Андропов, тогава председател на КГБ, нарича писателя „убеден антисъветски човек“. Същата година Лимонов емигрира в САЩ. Работи в емигрантски вестник и пише яростни статии против капитализма, въпреки че живее в самото му сърце. Стига се дотам, че ФБР започва наблюдение над него. Години по-късно Лимонов заявява:

„САЩ трябва да бъдат изличени от лицето на Земята.“

Заминава за Париж, където започва да сътрудничи на Френската комунистическа партия. Получава френско гражданство и до 1991 г. живее в емиграция.

След това се връща в посткомунистическа Русия и започва активна политическа дейност. Става дори дясна ръка на националиста Владимир Жириновски. По-късно е избран за един от лидерите на „Другата Русия“ заедно с Гари Каспаров и Михаил Касиянов. Убеден националболшевик, той не променя убежденията си докрая, дори те да не пасват на официалната държавна линия. Често е в противоречие с Путин, но и много често го подкрепя.

Участва активно във всички военни действия, в които е намесена по някакъв начин Русия – бие се на страната на сърбите по време на войната в Босна, в грузинско-абхазкия конфликт Лимонов слага униформата на Абхазия. По-късно се обявява против украинския Майдан.

Арестуван е неколкократно, кандидатира се за президент, но му отказват регистрация. Цялата му политическа дейност всъщност го характеризира като политически хулиган.

Има и сложен личен живот – шест жени са съпровождали писателя в различни периоди от живота му. Едната от тях е била едва 16-годишна, когато Лимонов я прибира у дома си.

Лимонов е бил свързан – пряко или косвено – с голямата част от руската, американската и френската интелигенция през втората половина на XX век. Бурният му творчески и граждански път е описан от Еманюел Карер в документалната биография „Лимонов“ (изд. „Колибри“, 2017 г.)

На български Лимонов е публикуван само веднъж – през 2005 г., когато издателство „Жанет 45“ и издателство „Факел“ пускат съвместно сборника „Това съм аз – Едичка! Велика беше нашата епоха“.

"Площад Славейков"