Трябва да си стоим вкъщи, да избягваме всякакви социални контакти, да пазим дистанция един от друг. Всичко това е от изключителна важност за ограничаване на разпространението на заразата. Но няма да е лесно. Светът е под карантина - по-строга или по-облекчена.

От списание "Сайънс" са се допитали до специалисти в различни области, за да проверят как се отразяват ограниченията за общуване върху хората и какви могат да са страничните ефекти на социалното дистанциране.

„Разпространението на коронавируса  в света изисква от нас да потиснем дълбоко залегналите в нашата човешка същност еволюционно закодирани импулси за общуване – да се виждаме с приятелите си, да се събираме на групи или да се докосваме“, казва Николъс Кристакис, лекар и социален изследовател в Йейл.

"Социалното дистанциране е изпитание и за способността на хората да си сътрудничат. Пандемиите са особено тежък тест, защото не само се опитваме да защитаваме  хората, които познаваме, но дори и тези, които не познаваме, или дори тези, за които не ни пука“, добавя той.

Какво е известно за влиянието на социалното взаимодействия върху менталното и физическо здраве

През дълги периоди от време социалната изолация може да увеличи риска от появата на множество здравословни проблеми, в това число сърдечни болести, депресия, деменция и дори смърт. Метанализ на научната литература от 2015 г., осъществен от Джулиан Холт-Лънстад, психолог изследовател от Университета Бригъм Янг, и колегите ѝ, стига до извода, че хроничната социална изолация увеличава риска от смърт с 29 на сто.

Това е така може би, защото социалните контакти може да ни предпазят от негативните влияния на стреса. Лабораторни проучвания на екипа на Холт-Лънстад показват, че присъствието на приятел може да намали сърдечносъдовата реакция на човек при стресираща задача. Дори има корелация между социалната свързаност и реакциите при стрес.

„Дори само фактът, че знаете, че има някой, на когото можете да разчитате при нужда, е достатъчно да намали някои от тези реакции, дори и този човек да не присъства физически“, казва Холт-Лънстад.

Но какви са ефектите от социалното изолиране заради коронавируса е отворен въпрос.

Имам две конкуриращи се хипотези, казва Холт-Лънстад.

„От една страна съм притеснена, че това може да увеличи тежестта за хората, които вече са изолирани и самотни, а и може да привлече други към навика да общуват по-малко."

По-оптимистичната възможност е хората да намерят начини да продължат да си общуват като спазват предпазните ограничения, смята тя.

Има ли хора или общности, които са по-уязвими?

Хората от всички възрасти са уязвими на негативните ефекти от социалната изолация и самотата, смята Холт-Лънстад. Но скорошен анализ на Националната академия на науките, чийто съавтор е и тя, осветява някои от причините по-възрастните хора да са по-податливи като тук се включват и загубите на семейство или приятели, хроничните болести, както и намалените възможности за контакт като например силно намаленияj слух и зрение съответно.

Има огромни разлики в индивидуалните способности на хората да се справят със социалната изолация и стреса, прибавя Крис Сегрин, специалист по поведение в Университета на Аризона. Важно е да помним, че не всеки влиза в тази ситауция с едно и също ниво на психическо здраве. Тези, които вече имат проблеми като тревожност,  депресия, злоупотребяват с вредни субстанции, или имат други проблеми, ще са особено уязвими, напомня той.

Като цяло обаче хората са изненадващо устойчиви, жилави. И много от тях са преживели много по-лоши неща, смята ученият. Сегрин дава за пример изучаването на случаи на американски затворници по време на Виетнамската война, които са били държани в малки клетки, известни като клетки за тигри, понякога и във вода до шията. Оптимистично настроените сред тях – затворниците, които вярват, че независимо от това колко зле са нещата в момента, те ще оцелеят и войната ще бъде спечелена от тяхната страна, имат много по-добро психическо здраве и по-късно в живота.

Помагат ли ни технологиите да компенсираме някои от лошите страни на социалното дистанциране

Социалните мрежи, различните приложения със сигурност могат да помогнат на хората да продължат да поддържат връзка помежду си.

„Щастливи сме, че живеем в ера, в която технологиите ни позволяват да се видим и да се чуем с приятелите и семейството си дори и от дистанция“, отчита Кристакис.

Дори и така, тези средства за комуникация не заместват изцяло общуването лице в лице, смята Сегрин. Когато си общуваме с други хора, голяма част от смисъла не се предава чрез думи, много важна е невербалната комуникация – изражението на лицето, жестовете, езикът на тялото – всичко това се губи през онлайн общуването. Но така или иначе, този вариант е по-добър от никакво общуване, смята експертът.

Какво губим от невъзможността да ходим на коцерти,представления, мачове и т. н.

Преди 100 години френският социолог Емил Дюркем използва словосъчетанието „колективно съзнание“, за да опише и споделеното емоционално състояние на хората по време на религиозни церемонии. Същото понятие се използва и при спортните събития, когато зрителите по едно и също време изпитват възхода и спада на емоциите по време на играта, казва Марио Смол, социолог от Хардарския университет.

„Това рязко увеличава вашите емоции заради идеята, че сте част от нещо по-голямо“, казва той.

Подобни събития помагат за създаването на усещането за заедност и въпреки че никой не очаква обществото да се срине само защото НБА или други спортни лиги отмениха сезоните си, за много от спортните фенове, както и за музикалните, хората, които ходят по фестивали и т. н., растящият списък с отложени събития означава, че те губят още един механизъм, без който в сегашната ситуация трябва да се справят.

Какво друго може да направим?

„Всеки от нас може да хване телефона и да провери как са приятелите му, близките му, може да се нуждаят от нещо“, казва Холт-Лънстад. Тя подчертава, че изследванията по темата за алтруизма сочат, че оказването на подкрепа, може да бъде по-отблагодаряващо се от получаването ѝ. „Не само че помощта е важна за другите, но и за нас, защото ще се почувстваме свързани и полезни“.

Италианците, които бяха поставени под карантина, намериха свой начин да продължат да общуват – от балконите си – пеейки заедно.

„От нещо такова се нуждаем“, казва Робин Дънбар, еволюционен психолог в Оксфорд. „Но може би само италианците имат смелостта да го направят, без да се почувстват неудобно. Останалите от нас ще имаме достатъчно време, за да съберем смелост“