За "икономическа солидарност и подкрепа от страна на държавата", призова и председателят на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов, който след като напусна ръководните постове в ГЕРБ вече се изявява като анализатор.

"Отговорните държавни фактори следва да бъдат и да действат на висотата на гражданите с разумни и навременни икономически пакети от мерки и решения в краткосрочен, средносрочен и стратегически план.", написа той в своята страница във фейсбук.

Според него тябва да се приемат адекватни и ефективни мерки в подкрепа на малкия и средния бизнес. Цветанов критикува идеята на правителството да поеме 60% от заплатите на работниците засегнати от кризата, а останалите 40% да останат задължение на работодателя. По думите му "не става ясно до каква степен подобна мярка може да бъде наистина ефективна и реално да насърчи работодателите да не съкращават работници при наличие на нулеви постъпления."

И предлага, ако това предложение бъде одобрено, да се приеме още: цялостното поемане от страна на държавата на дължимите вноски към НОИ, замразяването на всички кредити (на фирми и физически лица) към банки и други финансови институции, замразяване на всички лизинги през този период, облекчаване на срока за плащането на наеми и изплащане на заплати на работещи, поставени под карантина или на такива, които се грижат за деца вкъщи, докато училищата и детските градини са затворени.

 

 

Ето и целия анализ на Цветан Цветанов:

"Извънредната ситуация в България разкри, че нашето обществото се оказа в авангарда на здраво, отговорно и солидарно функциониращите общества в света. Това е повод за гордост, особено в контекста на постоянните хибридни атаки, които нерядко ни представяха като деградиращо, фрагментирано и слабо общество. В тази безпрецедентна ситуация, обаче, подобни внушения бяха опровергани.

Високата култура, отговорност и солидарност, които българските граждани продължават да показват по отношение на епидемиологичната обстановка, трябва да бъдат съпътствани от икономическа солидарност и подкрепа от страна на държавата. Отговорните държавни фактори следва да бъдат и да действат на висотата на гражданите с разумни и навременни икономически пакети от мерки и решения в краткосрочен, средносрочен и стратегически план.

В икономически план последиците от COVID-19 ще бъдат колосални за целия свят и действията, които държавите предприемат в този момент са от изключително голямо значение за гарантиране на икономическа стабилност. Ето защо приемането на адекватни и ефективни мерки в подкрепа на малкия и средния бизнес трябва да е сред приоритетите на българското правителство.

През тази седмица предстои правителството да приеме програма, която да изясни точния механизъм за участие на държавата при субсидирането на онези работодатели, които имат планове да запазят частично заетостта в своите компании. Идеята на правителството е да поеме 60% от заплатите на работниците засегнати от кризата, а останалите 40% да останат задължение на работодателя.

Тук обаче не става ясно до каква степен подобна мярка може да бъде наистина ефективна и реално да насърчи работодателите да не съкращават работници при наличие на нулеви постъпления. За сравнение, пакетите от мерки предприети за борба с икономическите последици от COVID-19 от други страни, членки на ЕС, както и от съседни до нас държави, включват по-голяма солидарност на държавата с малкия и средния бизнес.

Правителството на Франция, например, е приело 84% от основните заплати на работниците засегнати от кризата да бъдат изплащани от държавния бюджет, докато Германия ще финансира плащането на 90% от заплатите на засегнатите от кризата. 90% от заплатите на работниците в Турция също ще бъдат поети от държавата.

Допълнителните фискални и икономически мерки, предприети от странните членки на ЕС включват още: осигуряване на заеми на фирми в случай на проблеми с ликвидността и обсъждане на възможност за данъчно корпоративно облекчение (Германия); отлагане на корпоративния данък (или ведомствен данък в съответните отрасли) и на сметките за социално осигуряване, както и възможност за отсрочка на плащанията за наем, електричество и газ на средни и малки бизнеси, които са най-засегнати от кризата (Франция); заделяне на 2.5 милиарда евро за малките и средни бизнес индустрии, които не могат да си позволят да сложат своите работници на съкратено работно време, а също така и отпускане на 15-дневен родителски отпуск за родители с деца под 12-годишна възраст (Италия).

Допълнителните мерки по време на извънредното положение и карантината за насърчаването на малкия и средния бизнес в България, които трябва да бъдат взети под внимание, особено ако правителството поеме само 60% от заплатите на работниците засегнати от кризата, включват: цялостното поемане от страна на държавата на дължимите вноски към НОИ, замразяването на всички кредити (на фирми и физически лица) към банки и други финансови институции, замразяване на всички лизинги през този период, облекчаване на срока за плащането на наеми и изплащане на заплати на работещи, поставени под карантина или на такива, които се грижат за деца вкъщи, докато училищата и детските градини са затворени.

Обсъждането и приемането на мерки от порядъка на горепосочените е от ключово значение за запазването на работните места и за бъдещото нормално функциониране на бизнеса в България. Ако програмата, която правителството приеме, не отразява реалните нужди на работодатели и работници и не гарантира запазването на работните места, то негативните последствия от кризата върху социалната система и бюджета ще бъдат неконтролируемо големи."