От последните няколко дни МВР и прокуратурата имат вече плашило за всеки, който реши да наруши карантината, не си стои вкъщи и не спазва ограниченията за свободно придвижване. Заради своя „келешлък“ икономистът и популярен либертарианец Владимир Каролев получи две обвинения и му бе наложена парична гаранция от 50 хил. лв. заради това, че на своя глава реши да не спазва мерките срещу разпространението на коронавируса. А според разпоредбите на извънредното законодателство може да получи и до 5 години затвор. 

Истина е, че стотици хиляди българи се опитват да спазват ограничителните мерки, стоят си вкъщи, не излизат, работят от разстояние, огромен брой граждани е много вероятно да останат без работа, затворени са публични заведения, малък и среден бизнес минава на по-бавни обороти. На този фон поведението на Каролев е пълно безобразие. Едни могат да спазват ограниченията, въпреки че едва ли им харесват. Хиляди негодуват, страхуват се за бъдещето на семействата си, псуват властта, утешават се с вицове за ген. Мутафчийски, но го правят от дома си. В този смисъл Каролев няма и не може да има повече права от всеки друг български гражданин и данъкоплатец.

Дори и за духа на либерализма – индивидуалната свобода и права не са абсолютни, а стигат докъдето започнат да нарушават свободата и правата на другите. А в случая, дори и здрав, всеки един може да се превърне в преносител на вируса и да застраши сигурността на останалите. Така че заканите на икономиста, че ще да съди България в Страсбург, защото му нарушили човешките права, е още една претенция.

Кризата с коронавируса постави именно този социален проблем не само за нашето, но и за всяко едно общество, което се опитва да се справи със заразата – доколко може да живеем и да се понасяме един друг. Засега изглежда, че не индивидуалистичните общества са по-силни да се справят с COVID-19, а колективните. Поне такова съобщение отправя Китай.  

Но случаят с Владимир Каролев има и една друга, тъмна страна. Това, че прокуратурата и МВР са се самосезирали заради негови постове във фейсбук, където Каролев подигравателно оспорва ограничителните мерки. И е споделил снимки от свои разходки в планината след заповедта на здравния министър от 12 март.   

 „Чрез социалната мрежа Вл. К. целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19", аргументира се държавното обвинение. 

Наричайки го "публична личност, бивш столичен общински съветник“, прокуратурата смята, че като такъв Каролев „следва да бъде отговорен не само към близките си, но и към обществото, давайки пример за спазване на предписанията и препоръките на здравните власти". 

Това обаче означава ли, че не може да обсъждаме, подлагаме на съмнение, критикуваме и дори да не сме съгласни с решенията на властта. При положение, че Народното събрание, чрез закона за извънредното положение, даде повече правомощия на изпълнителната власт, а институцията на главния прокурор стана още по-авторитарна, значи ли това, че трябва и да си мълчим напълно?

Ами да върнем времето, когато хората пускаха чешмите, за да обсъждат властта. Представете си щом днес силовите структури могат да се разправят по такъв лесен начин с един опортюнист, какво може да се случи с публични лица, антипатични на властта? Още повече, че и поисканата гаранция от 50 хил. лв. е огромна сума в сравнение с глобите от 260 евро, които италианските власти налагат на тези, които нарушават тамошните ограничения.   

Да, поведението на тази „публична личност“ е безотговорно, хъшлашко и дори безобразно. Но чучелото на „Каролев“, което силовите органи ще разнасят из пустите площади, паркове и детски градинки, за да плашат тези, които нарушават извънредните правила, може да създаде опасен прецедент – автоцензура в цялото общество. Да не забравяме, че във всяка строга мярка трябва да има и все пак някаква мяра.