Болниците в Ню Йорк се подготвят да използват кръв от хората, които са се възстановили от COVID-19 като възможен антидот срещу вируса.

Изследователите се надяват, че стогодишният метод на лечение чрез вливане на плазма, богата на антитела срещу дадена инфекциозен агент ще помогне на метрополията (която е епицентър на епидемията в САЩ), да избегне съдбата на Италия, информира Nature.com

Усилията в тази посока не са нови. В Китай също се правят проучвания за лечение с плазма, но засега се отчитат само предварителни резултати. Подходът за ползване на реконвалесцентна плазма отбеляза скромен успех при лечението на тежкия остър респираторен синдром (SARS) и епидемиите от Ебола. Въпреки това американските изследователи се надяват да успеят, като избират донорска кръв, която е богата на антитела, и я вливат на пациенти, които биха имали най-голяма полза от нея.

Основното предимство на така наречената реконвалесцентна плазма е, че тя е достъпна еx tempore, докато намирането на лекарства и ваксини отнема месеци или години. Освен това кръвопреливането изглежда сравнително безопасно, при условие че кръвта се изследва за вируси и други инфекциозни агенти.

„Всеки пациент, който може да бъде оставен вън от отделението за интензивно лечение, е огромна логистична победа, защото има задръствания в болниците“, казва Майкъл Джойнер, анестезиолог и физиолог в клиниката Майо в Рочестър, Минесота.

На 23 март губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо обяви плана за използване на реконвалесцентна плазма с цел подпомагане на мерките, които взема държавата. „Смятаме, че това звучи обещаващо“, каза той.

Благодарение на усилията на изследователите Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) обяви, че ще разреши спешната употреба на плазма за пациенти в нужда. Още през следващата седмица поне две болници в Ню Йорк - Маунт Синай и Медицинският колеж „Алберт Айнщайн“ се надяват да започнат да използват коронавирусна плазма за лечение на хора с болестта, казва Джойнер.

Въпреки че FDA каза, че е важно чрез клинични изпитания да се определи безопасността и ефективността на реконвалесцентната плазма, преди да се прилага рутинно на пациенти с COVID-19, агенцията заяви, че ще позволи еднократното използване за спешни случаи на нови лекарствени приложения (eIND - Investigational New Drug Applications), включително и на изследвана плазма.

В Белия дом миналата седмица комисарят на FDA Стивън Хан подчерта, че агенцията "наистина е много настоятелна в опитите си да ускори" използването на конвалесцентна плазма. Той добави:

„Ако сте били изложени на коронавирус и сте по-добре и нямате вируса в кръвта си, можем да ползваме вашата кръв. Това е възможно лечение; това не е доказано лечение - просто искам да подчертая това. Събирайте такава кръв и след като е без патогени - тоест без вируси – да можете да я преливате на други пациенти."

Такава плазма трябва да се събира само от напълно възстановени лица (без никаква симптоматика най-малко 14 дни преди кръводаряването), които отговарят на изискванията за даряване на кръв. Същевременно трябва да се опише какво означава "тежко или животозастрашаващо заболяване от COVID-19".

FDA работи с Националните здравни институти и центровете за контрол и превенция на заболяванията, за да разработи протоколи за събирането и използването на конвалесцентна плазма COVID-19. Употребата на плазма беше проучена по-рано при други пандемии и епидемии, включително пандемията на грипния вирус H1N1 за 2009-2010 г., епидемията SARS-CoV-1 за 2003 г. и епидемията MERS-CoV за 2012 г., съобщи FDA.

В коментар в Lancet.com миналия месец се казва, че „няколко проучвания показват по-кратък болничен престой и по-ниска смъртност при пациенти, лекувани с реконвалесцентна плазма, отколкото при тези, които не са лекувани с реконвалесцентна плазма“.

„Това е метод, който е много стар”, коментира д-р Чавдар Ботев, който е с 30-годишна опит в тази област и е най-опитният специалист у нас в лечението с кръвна плазма.

Според него, ако тази методика се използва разумно, тя може да реши проблемите на най-тежко болните от коронавируса, но не и на онези, които вече са с необратими увреждания, тоест терминално болните. Ефектът е много бърз - още през следващите 24 часа подобрението е налице, каза д-р Ботев.