"Никой не може ей така, на две ракии, да вдигне армията. За това си има ред - мотивирано искане от министъра на вътрешните работи, след това решение на Министерския съвет и едва после армията се включва."

Така военният министър и вицепремиер Красимир Каракачанов коментира пред бТВ спорното според опозицията, а и според президента Румен Радев заради начина на вземането му решение - военнослужещи да могат да се включат в обезпечаване на мерките срещу коронавируса. С т.нар. "извънреден" закон, приет от Народното събрание, по предложение на ГЕРБ се реши правителството да може да извика военните и да им вмени частични полицейски функции - проверки на населението, задържане на хора и превозни средства до пристигане на полиция, дори ползване на физическа сила в краен случай.

По информация на Клуб Z първоначално министърът не е бил въодушевен от предложението, но впоследствие се е съгласил.

От законопроекта обаче отпадна опцията вменените функции на армията в случай на епидемии да залегнат и в трайното законодателство, тоест - в действащия Закон за отбраната и въоръжените сили. (И сега и по този закон, и в случай на бедствие военните имат правомощия в определени случаи и по опреден ред. Те могат да се включват и в дейности по границата.)

Каракачанов заяви, че вече има писма от областни управители за помощ от армията, но и в телевизионния ефир им припомни, че редът за искане на такова съдействие не е с писма до министъра на отбраната - препращайки към описаната по-горе процедура с решение на Министерския съвет. 

"Към момента не се налага такава намеса", заяви той, попитан какво би значело "почти военно положение", както главният прокурор Иван Гешев нарече преди седмица ситуацията. Каракачанов обаче приветства действията на обвинител №1, свързани с коронавируса, например поставянето на контролни пункове "в махали, където не се спазва карантината и купонът продължава". 

Вицепремиерът предложи и какви да са първите неща, които при нужда армията би могла да направи, ако полицията има нужда от помощ. Например - да се освободят заетите с охрана на границата или на посолства и стратегически обекти жандармеристи и полицаи и те да бъдат заместени от военнослужещи. А служителите на МВР да изпълняват функциите по опазване на обществения ред.

"Полицията се справя и заслужава адмирации. Но ако се наложи, армията е готова да помогне. Тези хора - полицаите, не са от желязо, ще дойде момент, когато е възможно да се уморят", заяви Каракачанов. 

Макар и отговорен за "силовите" структури на държавата като вицепремиер, военният министър пак заговори за проблемите в земеделието. Поводът - производители на продукти като леща и боб се обидиха на негови медийни изявления, че може да не достигат варива в кризата - като боб, леща, грах, защото нямало достатъчно производство.

Засегнатите поискаха да покажат на Каракачанов, че такъв проблем няма и реагираха остро на думите му по техен адрес. Вицепремиерът обаче пак повтори, че проблем в земеделието ни има и в него трябват реформи. През 1941 г. земята на България е можела да изхранва 31 млн. население. В момента обаче страната ни внасяла картофи от Полша, чесън от Китай, домати от Турция...

"Трябва да помислим земеделието да не е в ръцете на 300 души - собственици на земя и арендатори, защото е това положението. 40 млн. дка земя, повечето от която е в ръцете на 300 души", изчисли той.

Пресметна и какви субсидии на декар получават най-крупните сред визираните, докато произвеждали основно царевица, пшеница и слънчоглед  - тоест борсови стоки, които се продават основно навън. А това трябвало да се промени и да се възстановят всички сектори на селското стопанство.

"България няма диаманти и нефт, има един ресурс, който ни е спасявал винаги и това е земята", декларира Каракачанов, допълвайки, че не разбира какво невярно е казал.