Живеем във време, когато шегата, измамата, лъжата и истината трудно се различават една от друга, особено в безконтролното и безкритично пространство на интернет – в медиите и в социалните мрежи.

Но явлението не е ново. От стари времена медиите са склонни към небрежност при проверката на публикации. В началото на ХХ век това вбесило един инженер и станало повод за появата на явлението „грубенхунд“.

През ноември 1911 г. виенският вестник Neue Freie Presse публикува апокалиптична статия за ефектите от скорошно земетресение, преувеличавайки последствията. Ядосан, инженерът Артур Шютц изпраща до вестника едно писмо, в което казва, че половин час преди земетресението неговият грубенхунд (буквално – „минно куче“) е бил доста неспокоен. Журналистите от медията публикуват писмото веднага, без да проверят фактите. След публикацията ги заливат възмутени писма на читатели, в които се обяснява, че „грубенхунд“ се нарича подземният товарен вагон в мините, с който се извозва рудата.

Оттогава „грубенхунд“ става термин за измама, която не цели да засегне читателя, но може да разобличи небрежността на журналистите.

Артур Шютц, австриец, роден в Русия през 1880 г., не спира след първия си „грубенхунд“. Той успява да накара Neue Freie Presse да отпечата оплакване до Федералните железници на Австрия, в което се казва, че е възмутително железниците да използват „овални колесни двойки“. Година по-късно очевидно журналистите не са си научили урока, защото отпечатват нова статия, изпратена от Шютц, в която възмутено упрекват железниците, че използват „огнеупорни въглища“.

Шютц намесва и България в своите „грубенхунд“. На 14 април 1925 г. срещу българския цар Борис III е извършено покушение в прохода Арабаконак. На 26 април на първа страница на австрийския вестник „Ди Щунде“ се появява снимка на монарха по риза и каскет, застанал до автомобила си. Надписът под снимката гласи: „Цар Борис Български по време на пътуването си до Оряхово, където е станал жертва на нападение. Снимката е направена 2 часа преди покушението.“

Всъщност фотографията е запечатала самия Артур Шютц, който я изпраща до редакцията, като се подписва „полковник Коста Георгиев“. Драматичното съобщение, че снимката е направена 2 часа преди покушението, е добавено от редакцията.

„Грубенхунд“ остава като термин дълго след като забавленията на Шютц с медиите приключват.

Но Шютц не е първият. През 1844 г. Едгар Алън По публикува във вестник „Ню Йорк сън“ съобщение, че въздухоплавател случайно прекосил за 72 часа целия Атлантически океан с балон, докато се опитвал да премине Ламанша. Измислицата била разкрита още на следващия ден.

"Площад Славейков"