Когато един театрален спектакъл се играе на сцена 10 години, това е огромно постижение. Не само в България, по целия свят е така. Малко режисьори и трупи са го постигали. И Александър Морфов е един от тях.

"Вярваме, че утре ще бъде вчера", каза просълзеният Морфов на финала на „Хъшове“ в сряда вечерта, когато трупата

Александър Морфов Снимка БГНЕС

отбеляза десетата годишнина от премиерата на представлението. 

Енигматичната му реплика може и да има нужда от обяснение, но ние няма даже да се опитваме да го правим. Много малко замисляне трябва, за стигне до истината всеки все още нормално мислещ човек. Публиката дълго изпраща на крака трупата, която от толкова време играе Вазовите герои, че донякъде вече се е идентифицирала с тях.

"Вече сме толкова отчаяни, – каза още Морфов от сцената. – Но продължава да ни се случва все едно и също. Продължаваме да сме роби. Робството все още продължава. То не е било само 500 години. Вече са 650 години…"

И това няма нужда от обяснения, нали?

"Добротата, милосърдието, любовта към свободата са ни водили през годините. И никога не сме били имитатори“, завърши режисьорът на едно от заслужено най-гледаните представления в България. 

В тези думи вече няма политика, както забелязвате. Или има? Преценете сами. Тези думи бяха насочени към екипа на постановката, към приятелите на Сашо. Публиката изпрати на крака трупата - новия Македонски (Деян Донков), Владиков (Валентин Ганев), Странджата (Руси Чанев), Хаджи (Валентин Танев), Димитрото (Пламен Пеев), Попчето (Христо Петков). И Христо Мутафчиев, който бе принуден да напусне състава след инсулта.

Липсваше само "старият" Македонски Чочо Попйорданов, светла му памет! Вместо него на сцената се качи да се поклони баща му Иван Попйорданов. Само той си знае как се е чувствал - и наяве, и насън.

Българският театър, както и цялата държава, отново е поставена в унизителна, жалка поза. Трябва ли пак една шепа немили-недраги хъшове да бъдат заместители на духовната сила на цял народ. Докога? И къде са?