Нов инструмент за взимане на външни заеми, но без увеличаване на лимита на поемане на нов държавен дълг над гласувания на първо четене лимит до 10 млрд. лв., прие бюджетната комисия днес - преди актуализацията на Бюджет 2020, наложила се заради кризата с коронавируса, да се гласува утре в залата. По предложение на Менда Стоянова (ГЕРБ) се прие, че финансовият министър може да търси финансиране и от международни финансови институции. Такива са например Европейската инвестиционна банка, банката за развитие на Съвета на Европа и др. 

Освен това лимитът за издаване на облигации по средносрочната програма за емитиране на дълг се повишава от 8 млрд. евро на 10 млрд. евро, гласят идеите на ГЕРБ. 

"През 2015 г. приехме глобална средносрочна програма за емитиране на международен дълг. Отгогава по нея бяха изтеглени около 10 млрд. лева и с тях са направени погашения по външни заеми с падежи до 2017 г. По тази програма са изразходени 5,144 млрд. евро и остават 2,8 млрд.  Искаме лимитът по тази програма да се повиши. Тези до 10 млрд. евро лимит могат да бъдат осигурени както от вътрешни, така и от външни пазари и даваме възможност на финансовия министър да прецини как е по-изгодно да се емитира дълга. Няма нови милиарди", обясни предложението си Стоянова.

Това се наложи, след като снощи предложенията й за промени в бюджета бяха разтълкувани, по думите й -  погрешно - а именно като искане за възможност държавата да може да поеме допълнителен дълг над вече увеличения до 10 млрд. лева държавен дълг.  

Румен Гечев от БСП прие частично обясненията на Стоянова. Но разкритикува друга нейна идея, появила се между двете четения. А именно - да се даде възможност на БНБ да кредитира държавата, но чрез Международния валутен фонд. 

"Предимството на МВФ е, че може да дава заеми на по-добри лихви, но той поставя условия. Някои са много добри, някои са много трудни. Ще попитаме министъра на финансите - защо се връщаме към МВФ, от който се отървахме при тройната коалиция?", настоя Гечев.  

Изненадващо обаче финансовият министър Владислав Горанов, който също участваше в заседанието на бюджетната комисия, се съгласи с финансиста от БСП - и поиска оттегляне на предложение на Менда Стоянова. По думите му този инструмент за дълг - чрез МВФ - към момента не е нужен.

Гечев приветства това. Възрази обаче Йордан Цонев от ДПС, който застана зад предложението на Менда Стоянова от ГЕРБ. Припомняйки, че "опашката пред МВФ вече е доста голяма" и в този смисъл според него не е никак рано да се разпишат в закона опции страната ни да се обърне към фонда при нужда. 

В крайна сметка текстът отпадна. 

Депутатите от бюджетната комисия, закономерно, отхвърлиха всички предложения на БСП за изменения в държавния бюджет за 2020, сред които имаше предложения за спиране на военните сделки и пренасочване на парите от тях, помощ за земеделски производители, промени в мярката 60/40 на правителството. 

ДПС: По мярката 60/40 държавата, а не бизнеса, да плаща част от осигуровките

Йордан Цонев от ДПС обяви, че партията му ще поиска промени в мярката 60/40, която държавата рекламира като подкрепа за бизнеса. Формално - предложенията за това ще бъдат чрез закона за извънредното положение и финансовата рамка за отпускане на 1 млрд. лв. към бюджета на Държавното обществено осигуряване не се пипа. Така че дори да има промени в системата, тя ще остане на същата стойност. Сега мярката гласи, че държавата може да поеме 60 на сто от заплатата на работник в предприятие, засегнато от кризата, ако работодателят се ангажира да плати останалите 40 на сто плюс осигуровките върху целия осигурителен доход. Така на практика държаната ще дава едни пари, по-голямата част от които обаче ще си връща през осигуровки и данъци. 

ДПС предлага освен 60% от заплатата, държавата да поема солидарно с работодателя и работника и отчистенията към бюджета. Дали това ще се приеме - ще стане ясно по-късно днес в комисията по правни въпроси и утре в пленарната зала. 

Припомняме, че ремонт на схемата 60/40, която в настоящия й вид е силно неодобрявана от бизнеса, предлагат и от "Обединени патриоти". Там идеята е държавата да плаща 60% от заплатата, а работодателят да поема само осигуровките, но не и останалата част от възнаграждението. 

От ДПС искат изменения и в другите идеи за подкрепа на бизнеса и гражданите в кризата. Първо - по предвидената възможност за заеми от граждани до 1500 лв., които се гарантират от Българската банка за развитие, да се увеличат сроковете на гратисния период и периода за връщане на парите. И второ - да се променят условията по кредитните линии за фирми, които дава ББР. 

(След мерките на правителството е увеличение на капитала на ББР със 700 млн. лв., с които да се гарантират фирмени заеми и тези за граждани - б.р.)

Иначе най-общо актуализацията на бюджета за 2020 г., наложителна заради кризата, породена от извънредното положение заради коронавируса, която ще се гласува окончателно утре, предвижда преминаване от предварително разчетен като балансиран бюдгет в такъв с дефицит от 3,5 млрд. лв. Освен това - повдига се таванът на възможния дълг от 2,2 млрд. лв. до максимален от 10 млрд. лв. Горанов вече обясни, че на първия етап държавата ще опита да набере финансиране от 4,2 мрлд. лв., а остатъкът до 10 млрд. лв. ще бъде теглен единствено, ако кризата се задълбочи. 

Икономическата криза и карантинните мерки ще доведат до неизпълнение на годишните прогнози по приходите с 2,44  млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, данък върху доходите на физическите лица, социалноосигурителни вноски и др. Един милиард ще бъде изхарчен за схемата 60/40 за компенсиране на заплатите на работници от засегнати фирми и 700 млн. лв. за капитализацията на ББР, чрез която тя ще издаде гаранции към търговските банки. Дългът от 4,2 млрд. лв. ще компенсира именно тези дупки, които ще се отворят в хазната.