Та значи така. На 9 юни 1923 година в България се извършва военен преврат: второто правителство на Стамболийски е свалено със сила (което действие пък е узаконено с царски Указ на все още младия цар Борис ІІІ).

От там нататък вестниците се препълват с викове за това колко мракобесническо е било управлението на Земеделския съюз и какъв гаден сатрап е бил Александър Стамболийски. Това, разбира се, никак не е далеч от истината, но по-важното е, че новото правителство е обявено за „Новото слънце над България”, за най-демократичното в историята и прочие.

Дотук добре. Нека си се хвалят хората...

Случват се обаче два братоубийствени метежа (през юни и през септември `23-та) и в самото начало на `24-та „Слънцето над България” внася в Народното събрание законопроекта си за поредния репресивен български закон – Закона за защита на държавата, който, естествено, е приет и обнародван с Утвърденъ съ Указъ № 2 отъ 23.01.1924 г., обн., ДВ, бр. 240 отъ 25.01.1924 г.

ЗЗД е обновен и допълнен през пролетта на 1925 година, с което става още по-репресивен, а промените имат и обратна сила.
И сега – внимание!

„Чл. 13. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Който напустне местожителството си и влезе или се зачисли въ чета, съставена и въоръжена съ цель да върши престъпления противъ държавната или обществена сигурность, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или противъ живота на длъжностни или частни лица, наказва се съ смърть. 
Съ същото наказание се наказватъ и лицата, които укриватъ, даватъ убежище или храна или набавятъ други средства на членовете на подобни чети.”
И:

„(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.) Спрямо виновните по чл. 13 отъ настоящия законъ прилага се закона за изтребление на разбойниците.”

Тоест какво излиза?

Излиза, че правителството на Демократическия (!!!) сговор най-спокойно си взема на помощ един от най-античовешките закони от началото на ХХ век: Закона на изтребление разбойниците (не е моя грешка – така е в оригинала, без „на”). Сатрап бил Стамболийски, мракобесническо било управлението – моооже! – но законът му си го бива и върши прекрасна работа на професоровото правителство.

Толкова по въпроса за политическите гарвани.

Впрочем, Законът за защита на държавата продължава да си действа и дълго след това: променян и допълван е дори през 1941 година, при всичките тия уж зиг-заги в партийните „философии и практики”.

Както и да е.

Сега да хвърлим едно оченце на нашата отдавна вече разпердушинена демократична Конституция.

Моля:
„Чл. 9. 
(1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.”

Вместо суверенитет, сигурност, независимост и защита на териториалната власт – тоест, армията трябва да се спрява С ВЪНШЕН ВРАГ! – се настанява тънкото и подло „урежда се със закон”. Страшно удобно и приятелски услужливо за онзи, който яхне властта от там насетне.

Което и стана!

Именно със закон – закона за мерките и теглилките в извънредното положение – се прокрадва допущането, че и войската може да бъде изведена по улиците на страната, чията териториална цялост е била призвана да защитава.

И не го казвам аз! Самият министър-председател го каза, а преди него военният дебелак дори обясни какво може да прави армията: да бъде в помощ на полицията! Пак го чуйте, ако не ми вярвате...

Така.

А кой беше на власт през 2007 година?

Тройната коалиция! Същата тройна коалиция, която според Бойко Борисов е виновна за всичко, което става по време на трите епохи на ГЕРБ. 

Само че тази грубиянска и солдафонска поправка от 2007 година му върши прекрасна работа – в смисъл, развързва му ръцете да изкара войската от казармите. (Апропо, така си обяснявам и постоянното присъствие на генерал-професора Мутафчийски на телевизора с черна униформа. А в началото дори се мерна и с камуфлажни дрехи. Е, стряскащо си е, дума да не става. Стряскащо! Нищо че той самият го намира по-скоро за дисциплиниращо явно. Мутафчийски Господ да го съди – той далеч не е това, за което си въобразява, че е. Други са авторите на този дрес-код.)

При това без да обявява военно положение, защото при военното положение друг ще стане главнокомандващ, а не Бойко Борисов. А за извънредното положение е нужно едно просто единодушие между правителство и парламент и хайде готово.

Та затова си мисля, че нашата история е досущ онова митично животно уроборос – космата змия, която си е захапала опашката. Не е, да речеш, някакво повторение, някакви цикли и така нататък. Не. 

Всъщност нищо не се променя и властта в тази напъдена страна е в състояние на перманентна война с народа на същата тази страна.