85% от средномесечната заработка на малките общински болници не биха били достатъчни дори за покриване на разходите за фонд „Работна заплата“, тъй като за него в този тип лечебни заведения са необходими между 87 и 90% от бюджетите им. В сегашната ситуация по-добрият вариант е определени болници да се определят като третиращи пациенти с COVID-19 и към тях да се насочи приоритетно финансиране, а други да продължат да лекуват т. нар. банална патология.

„Ако ние получим 85% от лимитите, които са ни определени, в голямата част от лечебните заведения трудно бихме могли да изплатим работните заплати.“

Това обясни д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, пред БНР. Той коментира вчерашното споразумение между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите засегнатите от кризата с COVID-19 лекари и лечебни заведения да получат 85% от очакваните постъпления.

Според него част от колегите му вече не получават изцяло възнагражденията си.

Той допълни, че освен това малките общински болници се нуждаят от средства, за да се подготвят за работа с пациенти с установен COVID-19, което означава „коренно различно превъоръжаване“ с предпазни средства и дезинфектанти, а всичко това ще завиши разходите.

С това проблемите, пред които са изправени общинските болници, не свършват.

Много от тях не разполагат със сграден фонд, който да отговоря на изискванията за инфекциозни отделения, а освен това в много случаи липсват и реанимационни отделения.

От 2908 легла в общинските болници едва 233 са за интензивно лечение, преброиха вчера от Националното сдружение на общините.

Най-сериозната трудност обаче е липсата на квалифицирани специалисти.

„Има апарати, има и легла, но липсва персонал.“

Според лекаря поемането на пациенти с вируса може да се отрази негативно и на капацитета на общинските болници да се лекуват безотказно третирани досега в тях болести като „банални пневмонии, бъбречни, кардиологични и ендокринологични случаи, различни от пневмонии белодробни заболявания и ред други заболявания“.

Д-р Тотев коментира и подаването на оставки от медици в болниците на Белоградчик и Гоце Делчев (в този случай прокуратурата обяви даже, че се самосезира):

„Всички колеги, с които работим, са хора в пенсионна и предпенсионна възраст – това са лекарите, които останаха по родните си места и продължават упорито да се борят с патологията на населението. Тези хора са в риск. И те, като си ударят чертата, могат да пресметнат, че не си струва да се поеме риск… Има една приказка, колкото и егоистично да звучи: „Най съм си мил на мене си.“ Звучи вулгарно и това общо взето за медиците не е толкова актуално, но явно понякога започва да светва червената лампа и кара хората да преосмислят всичко, което дотук са дали, и дали да продължават в същия дух и да стигат до неприятни инциденти, които изправят на нокти обществеността в дадения град – особено в малките градове.“

В момента ние нямаме отговори и чакаме, каза още той, като отбеляза, че общуването е само със заповеди, които се свеждат надолу, но без обратна връзка.

„Общуването е предимно със заповеди, които се свеждат към нас за изпълнение и обратната връзка не знам дали стига дотам, закъдето сме я адресирали... Когато няма разговор очи в очи, няма спор с всичките му необходими атрибути – с излагане на доводи и доказване на тези нещата не стават. И когато се гледа от позицията само на големия град – в случая на столицата, детайлите ни се губят.“