"В туристическия, ресторантьорския и всички съпътстващи ги браншове са заети около 480 000 души, като прогнозите сочат фалит на около 50% от фирмите, ангажирани в тях."

За това предупреждават от бизнеса в позиция, разпространена от Българската асоциация на заведенията, с която искат държавата да предприеме спешни мерки за подпомагане на бранша. Както е известно, ресторанти, кафенета и пр. бяха принудително затворени още с обявяването на извънредното положение на 13 март. Впоследствие бяха преустановени и вътрешният, и външният туризъм. 

В случая със заведенията обаче държавата не е предвидила специфичен механизъм за обезпечение предвид факта, че тяхната дейност е напълно спряла (освен ако не осъществяват кетъринг).

Както и всеки друг бизнес, пострадал от кризата, те могат да се възползват от обявените към момента икономически мерки. Според БАЗ обаче тези мерки може да сработят само при бизнес, който не е напълно затворен, но не и при такъв, който има нулеви обороти.

От асоциацията дават и пример за "геноцид над малкия и средния бизнес" - вече имало случаи на фирми, които са дадени на публичен съдебен изпълнител за данъчни задължения, декларирани на 16 март.

Липсват адекватни мерки

"Дори след края на извънредното положение, тези които оцелеят, ще могат да работят с половината си капацитет, което за голяма част от тях означава на загуба, защото последствията от кризата за нашия сектор ще бъдат овладени най-рано след година. Стотици хиляди работници ще легнат на социалната ни система, без да внасят по никакъв начин добавена стойност в нея. Ние сме готови да поемем нашата част от отговорността, но настояваме за адекватна грижа от страна на правителството за всички тези хора и техните семейства!

Българската асоциация на заведенията изразява своята загриженост, че вече месец от началото на кризата с COVID-19 липсват адекватни мерки за подпомагане на малкия и средния бизнес в бранша", пише в позицията.

Оттам  изразяват готовност да предложат пакет от механизми за подпомагане на сектора и като първа стъпка предлагат спешна среща с вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов.

Нещо повече

От асоциацията посочват още, че в момента показват "изключителна толерантност" към критичната за цялото общество ситуация и допълват: "Очакванията ни бяха, че както се действа своевременно по отношение на овладяването на заразата, така и бързо ще се предложат решения за справяне с последствията от нея. За съжаление, към момента не виждаме реални постъпки в тази посока." А вместо това:

"Нещо повече – вече има случаи на фирми, които са дадени на публичен съдебен изпълнител за данъчни задължения, декларирани на 16 март. Това води до блокиране на сметки и допълнително засилване на кризата, което, с цялото си уважение, определяме като геноцид над малкия и средния бизнес!"

Удължена мярка 60/40

От БАЗ посочват и какви конкретни мерки искат. Предлагат мярката 60/40 да бъде въведена за първите три месеца, след като заведенията и хотелите отворят отново - когато работата ще е със значително намален капацитет. "Тогава тази мярка ще бъде реална помощ за нас, докато сега е утежняваща за и без това трудното положение, в което се намира бизнесът ни", посочват оттам.

Допълват, че самата мярка "съдържа условие, което е неизпълнимо за почти всички, които правят малък и среден бизнес у нас, а именно – да нямат никакви задължения към бюджета". "Това силно ограничава ползването й, дори да има желание за това", посочват от БАЗ.

Допълват и че все още са неясни правилата, по които ще може да се кандидатства за кредити по програмата на Българската банка за развитие.

"В туристическия, ресторантьорския и всички съпътстващи ги браншове са заети около 480 000 души, като прогнозите сочат фалит на около 50% от фирмите, ангажирани в тях. Дори след края на извънредното положение тези, които оцелеят, ще могат да работят с половината си капацитет, което за голяма част от тях означава на загуба, защото последствията от кризата за нашия сектор ще бъдат овладени най-рано след година. Стотици хиляди работници ще легнат на социалната ни система, без да внасят по никакъв начин добавена стойност в нея. Ние сме готови да поемем нашата част от отговорността, но настояваме за адекватна грижа от страна на правителството за всички тези хора и техните семейства!", посочват още от бранша.