На 82 години днес ни е напуснал големият български актьор Вълчо Камарашев, съобщи Мирослав Пашов, директор на театър „Българска армия“, пред „Площад Славейков“.

„Боли ме, че не можем да го изпратим така, както заслужава“, сподели Пашов.

Вълчо Камарашев беше един от бележитите актьори на две епохи в българските сценични и визуални изкуства. Четири поколения израснаха с неговите филмови и театрални роли. От „Черните ангели“ до „Откраднат живот“, от русенската, бургаската и пернишката театрална сцена до „Сълза и смях“ и до пенсионирането си в Театъра на армията – Вълчо Камарашев беше актьор неудържим, свързан завинаги с българското изкуство.

Има над 100 роли в театъра, над 80 в киното, както и около 200 участия в телевизията. Името на актьора Вълчо Камарашев ще остане в историята на българското кино и театър. Зрителите ще го запомнят с ролите му в „Мера според мера“, „Войната на таралежите“, „Аз, графинята“, „Всичко е любов“.

Роден в семейство на моряк и учителка, неговият артистичен талант е природна дарба. Още в гимназията участва в драмсъстава, ръководен от артиста Стефан Гъдуларов. Силно пленен от театралното изкуство, Камарашев кандидатства във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”, преди да е завършил гимназия. Приет е актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов и завършва средното си образование като частен ученик.

Като професионален актьор започва своята кариера на сцената на Драматичния театър в Бургас, където участва в спектакли на Юлия Огнянова и Леон Даниел. В киното започва във филми на Въло Радев и Вили Цанков. Това, което привлича режисьорите, е неговата естественост и харизматичност. Самият той е жизнерадостен, енергичен, бодър и вечно усмихнат.

Вълчо Камарашев бе член на фондация „Аскеер“ и стриктно гледаше всички нови спектакли, разказа Мирослав Пашов. Актьорът не пропускал премиера в своя театър, винаги се отбивал след това при колегите си да разменят някоя дума за спектакъла. Камарашев често се чувал с Пашов по телефона, но от септември спрял обажданията. От години имал здравословни проблеми, страдал от диабет.

Заради карантината няма да има възможност да бъде изпратен с поклонение. Но публиката и колегите му ще помнят винаги благата му усмивка с трапчинките, нрава му на всеопрощаващ добряк, характерния му глас.

Вечна му памет!

"Площад Славейков"