Как първоначално обявените вземния от хазарта на Васил Божков от малко над 210 милиона лева станаха близо 700 милиона лева? 

Този въпрос е задал депутатът от левицата Румен Гечев към финансовия министър Влдислав Горанов по реда на парламентарния контрол, става ясно от справка в сайта на Народното събрание. 

Въпросът на Гечев е базиран на публичните изказвания и на представители на държавната финансова инспекция, на премиера Бойко Борисов и на прокуратурата.

Както е известно, прокуратурата повдигна 11 обвинения на собственика на "Нове холдинг", който пък по това време се "изненадващо" се озова в Обединените арабски емирства, където е и до ден днешен. Държвата претендира, че хазартният му бизнес се е възползвал нерегламентирано от текст от закона, позволяващ плащане на по-ниски такси към хазната. Тези такси са били плащани по този ред в продължение на пет години, като са били неизменно одобрявани от Държавната комисия по хазарта, чийто принципал е финансовото министерство. Към днешна дата бизнесът на Божков с лотарии и залози е запориран и с отнети лицензи. А лотариите станаха държавен монопол чрез спортния тотализатор - с промени в Закона за хазарта.

Пропаст или укриване на задължения

Ето какво пита Гечев:

"На извънреден брифинг на 22.01.2020 г. директорът на Агенцията за държвна финансова инспекция (АДФИ) Георги Начев обяви, че две от фирмите на Васил Божков не са изплатили задължения към бюджета в размер на над 210 милиона лева. На 24.01.2020 г. министър-председателят Бойко Борисов потвърди тези данни. Няколко дни по-късно прокуратурата обяви, че г-н Божков "е ощетил бюджета с над половин милиард лева". На 15.02.2020 г. стана известно, че новосформираната Комисия по хазарта е издала четири акта на негови фирми в размер на 700 милиона лева. Наказателните постановления са издадени срещу компаниите "Национална лотария", "7777", "Еврофутбол" и "Евробет".

В тази връзка възникват следните взаимосвързани въпроси:

На какво се дължи огромната разлика в оценяването на щетите за бюджета от АДФИ и ДКХ - това е поради пропаст в професионалната квалификация на подопечните Ви институции или според Вас става дума за укриване на задължения?

Каква е общата сума на неизплтени задължения към бюджета от всички фирми в хазартния сектор за периода 2015-2019 г. - по години и за целия петгодишен период?

Чрез какви конкретни стъпки, в какви срокове и с какви конкретни отговорности на поверените Ви институции ще бъдат събрани бюджетните вземания?"

Главници и лихви

Отговорът на Горанов е писмен. И в него се посочват четири от компаниите на Божков - "Национална лотария", "Ню геймс", "Еврофутбол" и "Евробет". Става ясно , че комисията по хазарта е издала осем акта за установяване на публично вземане, като основанието е освен претендираните от държавата невзети пари от такси, така и неизплатени вноски за социално отговорно поведение. Тези вноски са разписани в закона и стойността им не е висока. Така Горанов посочва "сметката":

Общият размер на установените публични държавни вземания по посочените 8 бр. актове възлиза точно на 693 109 261.66 лева, от които:

- главници - 556 872 289.97 лева;

- лихви - 136 236 978.69 лева.

Разликата между данните, представени в медиите от АДФИ и тези от съставените от ДКХ осем акта, се състои в това, че съставените актове са по отношение на четири, а не на две фирми, както и в това, че установените вземания (с актове) обхващат и лихви върху главниците - пишат още от финансовото министерство. 

Социално отговорно поведение - няма

От отговора на въпроса каква е общата сума на неизплатени задължения към бюджета от всички хазартни компании за петгодишния период, става ясно, че такива има само по отношение на перо "социално отговорно поведение". Тя възлиза на 150 500 лева (40 500 лева за 2015 г., 30 000 лева за 2016 г., 25 000 лева за 2017 г., 30 000 лева за 2018 г. и 25 000 лева за 2019 г.). Не става ясно защо държавата не е претендирала за този период за тях и комисията по хазарта не е издавала съответните актове. Но иначе Горанов пише, че "посочените суми са изпратени своевременно на НАП за предприемане на действия по принудителното събиране".

И в осемте акта е включено разпореждане за предварителното им изпълнение. Всички те са били обжалвани, в т.ч. по същство, става ясно от отговора. Жалбите за предварителното изпълнение обаче са били оставени без уважение от Върховния административен съд.