След 2-3 поредни брифинга на НОЩ в мрежата се появи гневно писмо, подписано от д-р Богдан Руйчев, анестезиолог с 40-годишна практика, което бе подкрепено от над 200 анестезиолози, работещи у нас и в чужбина. Те недоумяват защо толкова специализирана информация се обсъжда по време на брифинги и как може лекари от ВМА да коментират некомпетентно въпроси, свързани с вентилация и интубация, като по този начин дезинформират населението и всяват паника.


Д-р Руйчев, какво конкретно провокира вашата реакция?

Още в началото искам да кажа, че ние не сме против работата на щаба, режима и мерките, които взема той. Но в момента, в който оттам започнаха да дават акъл коя интубация била правилна и как във ВМА имали успех с „късното интубиране“, всички мои колеги се ужасиха. Няма ранна и късна – има навременна интубация! Но така казали  на брифинга: „Не бива рано да се интубира, ние имаме успехи с късното интубиране.“ На брифинг, който гледа цяла България. Ами това е супергрешка! След което журналистите започват да питат: „Кой и къде прилага метода на доц. Попов?“ 

Анестезиолозите направо полудяха: Ние не можем да отидем до тоалетната от работа, с памперси ходим, а сега остава някакъв натиск да ни се упражнява от всякакви некомпетентни хора! В смисъл чиновници и пациенти. А от ВМА дори започнаха да твърдят, че те като не интубират, хората си оздравявали от само себе си. Дадоха пример с жена на 83 години с кислородно насищане 65%(нормалното е над 92%, под 85% се следи за интубация), която не била интубирана и след няколко дни си я изписали поживо-поздраво. Което показва тотално невежество, защото при такова насищане на кислорода много трудно се оживява без помощ, ако въобще оживееш. Но техните инфекционисти толкова добре лекували, че нямало нужда да интубират. Между другото някои специалисти допускат, че Бърза помощ кара тежките случаи в „Пирогов“, а не във ВМА. Така че ситуацията е съвсем друга.

Тогава се ядосах и написах писмото. За един час то беше подкрепено от 90 анестезиолози, за 24 часа – от над 200. (В България дали има над 350 действащи анестезиолози, не знам). Така си дадох сметка, че тези хора трябва да са били под голямо напрежение, щом толкова бързо реагираха. 

Не се ли страхувате, че обявявате война на щаба?

Това ми казаха и по-младите колеги. Никой не говори за война, става въпрос за истината. Просто брифингите не са място за специализирана информация. 

По принцип 90% от медиците в света не са наясно с тази материя, не знаят с какво се занимават анестезиолозите. Генерал Мутафчийски също се изказва неподготвен на брифингите, а председател на дружеството на анестезиолозите в България, проф. Николай Петков, е полковник във ВМА, тоест негов подчинен. Моите уважения към Мутафчийски, но той е коремен хирург, а хирурзите са били приети преди 200 години в медицинското общество, дотогава е имало хирурзи и медици. Вашето хирургическо мислене генетично е друго! 

Добре, обяснете с какво точно се занимава анестезиологът. Какво е вентилация и интубация? 

Ако си представим, че здравето на болния е едно футболно поле, в него анестезиологът е вратарят, зад който е голлинията – това е линията между живота и смъртта. Напред играе защитата – инфекционисти, интернисти и т.н., а най-отпред играят нападение имунолози, вирусолози, диетолози. Целият този отбор блъска мускули и мозък, за да работи. Засега в България играта е в центъра на терена и слава Богу, но когато стигне вратарското поле, ще стане страшно. Ако там избухне нещо, ще ни завари дълбоко неподготвени. 

„Все по-ясно става, че не лекуваме пневмония“, казаха колеги от ВМА. Какво лекуваме - няма значение, ние говорим кога да започнеш вентилацията (командното дишане). Кой лекува с вентилация, ти спасяваш човека от хипоксия, а не го лекуваш! Но днес дори голям процент от анестезиолозите си нямат хал-хабер от този вид реанимация. И защо се стигна до това? Ето отговора: преди 15 години един хирург, ставайки министър, с една заповед ликвидира специализираното лечебно-учебно звено „Дихателен център“ в Александровска болница, където обучаваха всички анестезиолози на дихателна реанимация.

А преди 10 години един от моите ученици дойде при мене, за да ми каже, че заминава за Франция, но не заради парите, а защото като анестезиолог той играе вратар, а всички напред играят клинични пътеки. Вчера ми писа в групата да ме поздрави за писмото. 

Анестезиологът е единственият лекар, който за разлика от всички други специалисти, които „разкъсват“ човека на части, го събира. Ако един гледа пулс, друг температура, трети възпаление, той гледа всичко това едновременно, и то на един монитор. Той поддържа всички системи на човека в най-критичната ситуация. И много внимава кого и кога да качи на изкуствена вентилация, защото с този акт той поема съдбата му в собствените си ръце - трябва да поеме всичките му функции и да ги контролира ръчно. Да следи налягането расте ли, кое налягане расте - във въздушните пътища или в съдовите, но какво да обяснявам, първо хората да си представят какво е бял дроб - площ колкото игрище за голф, където вместо почва има кръвни капиляри, а вместо трева – алвеоли, поемащи въздуха. И си обменят кислород отвън навътре, а отделят въгледвуокис отвътре навън...

Какво е интубация и как се прави? Който желае да научи, нека си направи селфи на толкова отворена уста, че да види чак увулата (висулката) и задната фарингеална стена. Дотам трябва да стигне анестезиологът с една тръба, да бръкне и да успее да види ларинкса едно към едно, да мине между двете гласни цепки, да раздуе балонче под тях, след което започва да обдишва (вентилира) белия дроб. Това се прави и при всяка обща анестезия, и при реанимация. Тъй че е престъпление да се плашат хората с интубацията.

Но големият проблем при COVID-19 не е как да интубираш, а как да интубираш, без да се инфектираш, защото ти си завираш носа в устата на болния и на тебе ти кашлят в лицето. И следващият много голям проблем - как да вентилираш. Но хората не знаят какво е вентилация и перфузия. Затова тази тема не е за публично обсъждане. Тя се обсъжда от професионалисти.

И неформалната група във ФБ се превърна в център за обсъждане на най-важните проблеми?

Да, най-спонтанно. Колегите нямат протокол, по който да работят. Медицинският съвет уж публикува един протокол, после го скрил. Авторът проф. Николай Младенов се скрил и не се показва. А в света един протокол се актуализира всеки ден или поне на 3 дни.

Така анестезиолозите се организираха в неформална група, която в момента добива страхотно значение, защото събитията я направиха такава. Там „децата“ пишат – кой от Израел, кой от Дания, Америка, Лондон, Кипър, там, където всеки работи. Наричам ги деца, защото много от тях съм учил, а сега всички те са на „фронта“. Да, ние няма къде да докладваме опита си, да обсъждаме новостите, затова тази група започна да придобива легитимност. Това е мястото за истинските обсъждания, какво да чакаме инструкции от министерството... Живо, оперативно, какво стана днес, а хората искат да знаят, защото се сблъскват с нещо ново и това, че няма къде да го обсъждат и че няма съвет по всяка специалност, който да прави временни протоколи, означава, че системата за борба с COVID-19 не е овладяна. А в групата всеки сам се учи, има компас, сигурност.

Какво предстои оттук нататък? Каква е вашата прогноза за епидемията?

Прогнозите имат малко значение, ние трябва да сме подготвени за всичко. Защо, вместо да се занимаваме с конспиративни теории през февруари, никой не се сети да започне да произвежда маски? В момента знаете ли какво трябва да се направи? Досега трябваше да се произведат тонове кислород и не само да се произведат, но и да бъдат разпределени в бутилки. Защото, ако кривата тръгне стръмно нагоре, уста в уста ли ще духаме на болните? Откъде кислород? Подредили легла в зала „Армеец“ през метър и половина, място достатъчно да мине попът с кандилото. А в други страни леглата са на 3-5 метра разстояние и до всяко има кислородна бутилка. Дано са се сетили да го произвеждат, но аз силно се съмнявам. Пък може да има в държавния резерв, но там няма кашкавал, какво остава за кислорода… И въпреки това може да звучи парадоксално, но аз съм оптимист! Ако не изтървем мерките този месец… и ако играта не дойде до вратарското поле...