В края на февруари, когато президентът Доналд Тръмп призова американците да не изпадат в паника заради новия коронавирус, сигнал за тревога прозвуча в малко познато разузнавателно звено в американска армейска база на час път северно от Вашингтон, пише днес Асошиейтед прес.

Специалистите в областта на разузнаването, науката и медицината в Националния център по медицинско разузнаване тихо вършат това, което им е работата от десетилетия - мониторинг и проследяване на глобални заплахи за здравето, които могат да застрашат американските войски в чужбина и американците у дома.

На 25 февруари звеното предупреди, че коронавирусът ще се превърне в пандемия в рамките на 30 дни. Това бе 15 дни преди Световната здравна организация (СЗО) да обяви бързо разпространяващата се зараза от коронавирус за глобална пандемия.

По време на предупреждението в САЩ беше съобщено за малко коронавирусни инфекции. Същия ден Тръмп, който беше в Ню Делхи, Индия, написа в туитър: "Коронавирусът е съвсем под контрол в САЩ". Скоро обаче коронавирусът се разпространи по целия свят, като разболя над 2 милиона души от COVID-19 и уби над 26 000 души само в Съединените щати.

Центърът обикновено не споделя данните си с ръководители в областта на отбраната и здравеопазването и службите за човешките ресурси. Предупреждението му от 25 февруари, за първи път съобщено миналия месец от сп. “Нюзуик”, е било включено в разузнавателен брифинг, предоставен на на шефа на началник на щабовете, но не е известно дали Тръмп или други служители на Белия дом са го виждали. Различните разузнавателни агенции включват информация за коронавируса в информационни материали от началото на януари, според длъжностно лице, говорило пред АП при условие за анонимност.

Най-малко 100 епидемиолози, вирусолози, химически инженери, токсиколози, биолози и военномедицински специалисти работят в отдела за медицинско разузнаване, разположен във Форт Детрик в Фредерик, Мериленд. Исканията на агенцията да интервюира негови настоящи служители са били отклонени, но бивши служители са описали как пресяват огромно количество информация, търсейки данни за световните здравни събития.

„Имате чувството, че търсите игла в купа сено“, казва Денис Кауфман, който е работил в звеното за медицинско разузнаване от 1990 до 2005 г. и отново по-късно, преди да се пенсионира.

Повечето от информацията, която изучават, е публична, обозначавана с т.нар. „отворен код“. Местен вестник в Африка може да публикува история за нарастващ брой хора, които се разболяват. Лекар в Близкия изток може да публикува опасения за вирус в социалните медии. Но за разлика от организации като СЗО, екипът за медицинско разузнаване, част от Агенцията за отбранително разузнаване, също има достъп до класифицирана разузнавателна информация, събирана от 17 американски шпионски агенции.

Медицинското звено може да рови в сигнали и прихванати комуникации, събрани от Агенцията за национална сигурност. В него може да се чете информация, която служители на ЦРУ качват на място в чужбина. Националната агенция за геопространствено разузнаване може да споделя спътникови снимки и карти на терена, за да помогне да се оцени как болести като ебола или птичи грип може да се разпространи сред населението.

Те не събират разузнавателна информация, а я анализират и изготвят оценки, прогнози и бази данни за рискове от инфекциозни заболявания, природни бедствия, токсични материали, биотероризъм, както и за способностите на някои държави да се справят с тях. Докладите им са предназначени за военните командири, ръководителите в здравеопазването, изследователите, както и за политиците в министерството на отбраната, Белия дом и федералните агенции, особено в министерството на здравеопазването.

Първоначално, по време на Втората световна война, центърът е бил в системата на кабинета на главния медицински администратор на САЩ (т.нар. Surgeon General). Военните командири през цялата история са се учили по трудния начин за опасностите, които болестите представляват за войските.

„През Испано-американската война (1846 г.) имаше големи епидемии от коремен тиф и дизентерия“, според доклад, написан през 1951 г. в Медицинския център във Форт Сам, Хюстън, Тексас. 

„В Първата световна война наблюдавах широко разпространение на грип и малария. През Втората световна война имаше голяма честота на малария и инфекциозен хепатит. ... Във всички войни преди Втората световна война загубите от болести надвишават загубите от битките".

Днес работата на екипа е да дава ранни предупреждения, които предотвратяват заболяването. Това може да бъде трудно, ако дадена държава не докладва или споделя информация от страх, че новините ще засегнат нейната икономика или туризъм. Някои неразвити страни с лоши здравни системи може да не събират добри данни. На информация от държави, които се опитват да омаловажат сериозността на епидемията, не може да се вярва.

Кауфман заяви, че огромно количество информация излиза от Китай, където в град Ухан се появиха първите съобщения за новия коронавирус. Но тъй като страната се управлява от авторитарно правителство, изследователите от медицинското разузнаване са събирали информация от местно ниво, а не от Пекин.

„Изследователите в някои случаи имат по-голям успех в усвояването на информация отдолу нагоре - не от централното комунистическо правителство, а от местните хора“, каза той.