„Всеки ден ми е динамика, всеки ден ми е готино, че съм направил нещо.“

С тези думи започна разговорът с Христо Николов, който от месец и половина обикаля „Факултета“ като единствения здравен медиатор, който отговаря в столичното РЗИ за гетата в София. Христо познава квартала от 25 години, откакто е в ромското движение - „дали като общественик, като председател на НПО, или експерт по ромските въпроси в областната управа“. Знае се с неформалните и формалните лидери на ромите, медиаторите, накратко с всички, които се ползват с авторитет сред ромската общност. Има доста опит с епидемии – последните две от хепатит А и морбили миналата година. И за пореден път рискува живота си. 

Каква е твоята задача в квартал „Факултета“ след налагането на карантината?

Заедно с колеги от РЗИ отиваме на адресите на контактните, но понеже тука живеят 45 000 души, ние търсим здравните медиатори по места и неформалните лидери, които познават квартала достатъчно добре. Те ни помагат бързо да свършим работата, а не да се лутаме с часове.

Аз пръв влизам в къщата на контактния и обяснявам, че трябва да се направи тест. Хората не ме разпознават в това облекло и се стъписват, но като им проговоря на езика ни, се успокояват. Някои са недоверчиви и все пак, като видят, че това е за тяхното здраве и няма нещо, което да им навреди, проявяват огромно желание. След като една част си направят теста, останалите "се отпушват". Сега ми вадят душата кога ще има тестове, всеки божи ден ми звънят през час. 

Струва ми се, че стресът в квартала е доста голям. 

Естествено че е много голям. Никой не знае точно има ли вируса, няма ли го, питат как да се предпазят. Както разбираш, много голяма част от хората усещат, че може да са вирусоносители и затова ги молим да носят маски.

Кварталът е голям, като областен град. А проблемът е, че контактните са обикаляли различни улици, примерно една жена отишла да види майка си и тъй като не може да се ограничат тези улици, се наложи карантина на целия квартал. 

Тествате ли онези, които не са контактни?

Да, разширяваме кръга, понеже не знаем контактният на кого е контактен, питаме и комшиите дали искат да се тестват. Но го правим дискретно, да не нарочат някого. След което започваме да тестваме цялата улица. После излизаме на централна улица и всеки, който ни види, може да дойде да си направи тест, няма значение контактен ли е, или не е. Знаеш ли колко българи дойдоха, лекари, зъболекари, защото в квартала живеят не само роми? Всеки, който е пожелал, е добре дошъл.

Тестовете ги правят колеги от РЗИ, моята роля е да обясня на хората за какво става дума. Също да се постави един контактен под карантина – и това правя с колегите. И като ми свърши ангажиментът, отивам да раздавам брошури. Във всички квартали раздавахме брошури още в началото на март – "Христо Ботев", "Филиповци", "Факултета". 

Само във "Факултета" ли има смъртни случаи от новия корона вирус, или и във "Филиповци"?

И в двата квартала. 

А откъде е дошла заразата? Предполагам, че е внесена или от хора, които се връщат от чужбина, или от пътници на летището. Мнозина от квартала работят като таксиметрови шофьори. 

Няма как да знам. 

Не смяташ ли, че щабът направи огромна грешка, като остави хората, които пристигат на летището, да се мятат на таксита и да пътуват наляво и надясно.

Напротив, има колеги от СРЗИ на летището, които дават предписания за 14-дневна карантина на всеки, който пристига. Мерят температурата…

Според теб карантината не беше ли наложена със закъснение?

Тази мярка беше взета много навреме. Сега ние можем да видим дали някой е прекарал болестта на крак, без да разбере, защото бързите тестове хващат антителата, които се появяват 2-3 седмици след заразяването. 

Хората говорят ли за някаква дискриминация?

Може и да има такова нещо. Но на този етап е много по-важно да запазим здравето си, отколкото да казваме, че сме обидени. Защото имаме ли здраве, ще имаме и живот. Нека моите събратя наистина не се чувстват толкова обидени, защото искаме да запазим техните сестри, родители, деца. Казвам го като един отговорен гражданин, какъвто ме познава цяла България и като един от най-върлите защитници на човешки права. 

Но много от тях, които работят без договори, сега са си вкъщи. 

Това е сивата икономика и тя не е от вчера. 

Което означава, че те просто гладуват. 

Че има глад - има, и то голям. Не че не ми е важно и това, но по-важно е да запазим живота. Не ги мисля в това отношение, мисля ги да оживеят. Мисля как да ги спася да не пламне кварталът. Защото ако закъснеем, превантивните мерки няма да имат смисъл. 

Някой пита ли те за пакетите с храна, които Столичната община обеща да раздаде след празниците?

Голяма част от ромите, без никой да ги организира, са събрали пари помежду си и раздадоха на 700 домакинства храна. Чух, че и Столичната община е раздавала. 

Добре, какво казваш ти, като влизаш в някоя къща? 

Успокоявам ги, давам им кураж, а самият аз съм притеснен, но не трябва да го показвам. Оставям им телефонния си номер, "ако има нещо, ми се обадете". Тези хора искат да имат сигурност, да разчитат на някого. И повтарям: Ако искаме наистина да сме здрави, трябва да търпим ограничението и изолирането. Това е единствената ваксина на този етап.

Колкото по-малко контакт имаме с много хора, толкова по-добре за здравната система, за лекарите. Нека да спестим умората у лекарите и да имаме уважение към тях. Също за маските - не че много ще помогнат, но поне минимално ще ограничат заразата, защото ако не знаем, че носим този вирус, така няма да го разпространяваме.  

От щаба коментираха, че ромите много късно търсели помощ и идвали в тежко състояние в болницата. 

Точно това е основният проблем. Някои може да го карат на крак и когато е много късно, тогава търсят медицинска помощ.

Не е ли, защото нямат семейни лекари? 

Напротив, всички имат! Освен това, за да потърсиш помощ, не ти трябва здравна осигуровка. Няма такъв, на който е отказана здравна помощ, защото няма осигуровка.

Става въпрос за това, че болният трябва да търси телефон 112, Спешна помощ и да не излиза от вкъщи, да ходи напред-назад, а да чака адекватно решение на място. Аз това им повтарям, но те всички го знаят. Вече месец и половина всички им го обясняваме - здравните медиатори, неформалните лидери, обществениците. Какви са симптомите на болестта също.

Ти препоръчваш, ако не намерят личния си лекар, без да се бавят, да звънят на 112. И въпреки това те закъсняват да се обаждат? 

Защото той си е седял вкъщи няколко дни и си е казвал „ще ми мине, тука някаква хрема, температура, умаленост“, а това не е правилно. Това е моята роля от самото началото – да им говоря, за да ограничим заразата. 

Вярваш ли, че карантината ще се спазва и ще има ефект от нея?

Вече го има, затова е толкова малка бройката на заразените, при условие че става въпрос за голям брой хора, живеещи на едно неголямо място.