Съдии, адвокати и правозащитници създадоха #ПраваПоВремеНаКриза - портал за правата на гражданите по време на кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус. Сред авторите на инициативата са съдия Нели Куцкова, адв. Михаил Екимджиев, съдия Калин Калпакчиев, адв. Мария Шаркова, съдия Владислава Цариградска, Надя Шабани и др.

По този повод Клуб Z потърси адвокат Михаил Екимджиев, правозащитник и председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

Г-н Екимджиев, кои основни права и свободи бяха ограничени от въвеждането на извънредното положение в България?

Всяко извънредно положение в зависимост от причините за неговото въвеждане предполага известни ограничения на някои основни права и свободи. Има някои права, които не подлежат на ограничение в никакви случаи – забраната за нечовешкото и унизително третиране, свободата на мисълта, правото на лицата да не бъдат наказвани без съдебна процедура. Всички останали права, сред които и правото на живот, за което неправилно се твърди, че е абсолютно право, подлежат на ограничаване. И ще ви дам пример за правото на живот: то подлежи на ограничение както в нормална ситуация при неизбежна отбрана, така и при военно положение, когато хората често се стрелят и се убиват. И това не е противоконституционно, когато си във война. 

А в пандемичната обстановка най-съществени бяха ограниченията върху правото на личен живот и свободата на придвижване.

Защо?

При правото на личен живот това са всекидневните навици на хората – да се събират, да общуват, да ходят в ресторанти, да имат хобита. Всичко това беше драстично ограничено още с приемането на извънредното положение и първата заповед на министъра на здравеопазването от 13 март. Но това е едно от необходимите ограничения. Свободата на придвижване също, когато бяха изградени контролно-пропускателните пунктове на входовете и изходите на областните градове, затварянето на паркове и градини. Бяха ограничени в известна степен и религиозните ритуали, свързани с Великден, според мен недостатъчно, и това беше едно от неоправданите отстъпления на фона на доста сериозните мерки, ограничили личния ни живот и социалното общуване.

А има ли свръхмерки, които можеше да не бъдат прилагани? 

Има и те изглеждат патологично на фона на другите необходими мерки, пропорционални и адекватни на заплахата, каквато видяхме в Китай, Италия и Испания. Определено диспропорционални, нелогични и представляващи мародерска злоупотреба с извънредното положение са някои действия на прокуратурата и едно изменение в Закона за електронните съобщения. 

Какви проблеми виждате в промените в Закона за електронните съобщения?

До влизането в сила на Закона за извънредното съобщение регламентът на достъпа на полицейските служби до „трафичните данни“ – данни, които позволяват на властите да разберат кой с кого говори, откъде, кои сайтове посещава, в какви посоки се придвижва чрез клетките на мобилните оператори, беше възможен след предварително съдебно решение. И то само за целите на разкриването и разследването на тежки умишлени престъпления и заплахи на националната сигурност. И само по изключение, при неотложна необходимост за разкриване на тежки престъпления, се допускаше службите да имат незабавен достъп, след което трябва да отидат при районен съдия в срок от 24 часа, за да одобри или не одобри този достъп, а при отказ тези данни трябва да бъдат унищожени. 

Сега за нуждите на здравеопазването тази парадигма беше обърната – на всички полицейски служби се дава незабавен достъп по трафичните данни. И на практика от полицейските шефове зависи дали да имат достъп до тези данни. 

Представете си, че вие сте полицай, отивате при някой мобилен оператор, казвате на длъжностното лице, че адвокат Екимджиев е под карантина, но имате опасение, че той се отклонява и искате да следите неговите трафични данни. И тези хора, които в продължение на шест месеца пазят трафичните ни данни, нямат право, а и възможност да проверят дали това, което твърди полицаят, е вярно – да съм под карантина. Само от честността на полицая зависи дали той в 24-часов срок ще отиде пред съд, който да прецени дали този достъп е осъществен правомерно и ако не е, данните да бъдат унищожени. Според мен в много малко случаи полицаите ще осъществяват този последващ съдебен контрол, защото няма да искат да се поставят в ситуация, в която да се окаже, че не е имало основание за достъп до тези чувствителни данни. 

За мен тези изменения в Закона за електронните съобщения са едно отстъпление от конституционните ни права.  

Какво още може да се каже за тези трафични данни?

Много хора си казват: „Какво толкова, след като с трафичните данни не се стига до съдържанието на кореспонденцията.“ Не е така, защото тези трафични данни се държат от интернет доставчиците и мобилните оператори в продължение на шест месеца. За това време полицията има право всеки божи ден да знае кой от нас с кого общува по телефона, къде ходи, кои сайтове посещава, как се информира. Чрез контрол на тези действия един добър профайлър може да изгради изключително точен профил не само на всекидневните навици на някой човек, но и на политическите му предпочитания, здравословно състояние, комерсиално поведение и дори на сексуалните му предпочитания. Това е информация, с която много лесно може да бъде злоупотребено. 

И като дадох пример, че досега се е използвало само за тежките престъпления и при заплаха за националната сигурност, се вижда как сега при едни несъвсем ясни основания всеки един от нас може да бъде поставен под такъв контрол и да бъде следен чрез трафичните му данни.

Освен това за разлика от всички останали разпоредби в закона за извънредното положение точно тази е така формулирана, че има всички шансове да остане и след приключването му. 

Ако за всички останали е записано, че те приключват с края на извънредното положение, специално за този достъп до трафичните данни пише, че тази разпоредба остава, докато има лица, поставени под карантина. А заедно с тази разпоредба влезе и промяна в Закона за здравето, която позволява тя да се използва не само за болни от COVID-19, а и за други заразни заболявания. След няколко месеца ще дойде обикновеният грип и той ще бъде ползван като оправдание за достъп до трафичните данни.

Каква е опасността някои от въведените мерки да останат и след извънредното положение, когато и да дойде неговият край?

Според мен именно тази мярка в Закона за електронните съобщения е направена, за да остане и след това. И само от журналистите и правозащитниците, които по дефиниция са „кучетата пазачи на демокрацията", зависи доколко ще са настоятелни. И ако сме живи и здрави след края на извънредното положение, да проследим дали тази разпоредба ще бъде отменена. Това е и същата разпоредба, която беше атакувана от БСП пред Конституционния съд. 

Има ли основание левицата за това?

Категорично, защото диспропорционално засяга правото ни на личен живот, достъп до данни, кореспонденцията ни, които не са толкова пряко свързани с пандемията. 

Освен при трафичните данни къде виждате други форми на злоупотреба?

Най-арогантната и мародерска злоупотреба с извънредното положение е от страна на прокуратурата. Визирам серията от казуси, които започнаха с двамата пловдивски лекари. Още с въвеждането на извънредното положение те алармираха, че не достигат предпазни средства и облекла за лекарите. Те много бързо получиха предупредителни протоколи и бяха заплашени, че ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Беше използван един злополучен мъртъв текст от Наказателния кодекс, който се прилага изключително рядко главно за неверни сигнали до телефон 112, за тревога, пожари, бедствия. Сега този текст беше възкресен по един перверзен начин. Подобно на мародерите, които след война и сражение ограбват умрелите на бойното поле, така и прокуратурата се възползва от това, че хората в момента са уплашени и притеснени и използва този мъртъв текст, за да всее страх сред инакомислещите. Сред хората, които изразяват мнение, различно от официалното. И вместо пловдивските лекари да бъдат адмирирани, че са подали сигнал за съществуващ проблем за медиците и пациентите, те бяха заплашени с наказателна репресия и близо до обвинение. 

Същия късмет обаче нямаха нито Владимир Каролев, обвинен по същия текст от Наказателния кодекс и принуден да плати гаранция от 50 хиляди лева, нито лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, а най-фрапиращият казус е при председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Тя пък е обвинена за нещо, което циркулира в световния информационен обмен – производството на медикаменти, които са засегнати от пандемията. Една жена с безукорна репутация, публична личност, беше обвинена и задължена да плати 20 хиляди лева гаранция. Не знам какво се случва с гаранциите, но това е точно мародерският похват на прокуратурата. 

Нейното послание е следното: „Ние знаем, че ви обвиняваме за глупости, които нямат шанс да издържат в съда, но ако сега не внесете тези огромни суми, които много нормални хора няма откъде да вземат, вие ще бъдете вкарани в следствените арести - с ужасни условия и извън пандемията.“ Те заплашват тези хора с едно предварително изтърпяване на наказание под формата на огромна парична сума, която трябва да внесат в сметките на прокуратурата. Така предварително се изтърпява една наказателна тежка репресия за действия, които попадат в обхвата на свободата на словото и свободата на изразяване на мнение, разпространяване на информация. 

Тази свръхконцентрация на власт у управляващите кръгове води ли до опияняване?

Всяко извънредно положение, динамиката, с която се променя, предполага известно предефиниране между балансите на властите. Даване на по-голяма относителна тежест на изпълнителната власт, да е по-оперативна, да управлява на ръчен режим. Дори и в парламентарни републики като нашата е неизбежно, трябва да действа бързо, реактивно, а свикването на парламента не е толкова лесно, когато животът и здравето на гражданите са застрашени. Обективно това е оправдано в някаква степен. Но имаше и признаци на опияняване. И отказът на Бойко Борисов от миналата седмица за парламентарен контрол беше един от тези признаци на самозабравяне и възползване от извънредното положение. Не съм фен на Борисов и ГЕРБ, нито на това управление, но съм приятно изненадан от това как държавата, поне на този етап, се справя със ситуацията. 

Очертах изключенията – промените в Закона за електронните съобщения и идиотизмите на прокуратурата. Но останалата част – мерките на изпълнителната власт и щаба, за мен са приятна изненада. И за първи път от 30 години аз виждам държавата не като една самодостатъчна групировка с преди всичко партийни и корупционни приоритети, а една организация, насочена да защити живота и здравето на гражданите. Виждам една държава не за себе си, а държава за нас. И това - ако се спази - може да се превърне в учредяване на липсващото доверие между държава и гражданско общество. Стига тези усилия да не бъдат торпилирани от прокуратурата и полицията.