Доклад на Съвета на Европа за пореден път днес посочи България като страна, където свободата на медиите е ограничавана с политически, съдебен и икономически натиск, а пазарът им е изкривен от непрозрачна собственост и прикрити фактически монополи.

"През последните няколко години България беше свидетелка на влошаваща се работна среда за журналистите заради поляризираните публични дебати, откритата враждебност на избраните политици и постоянните атаки срещу независимите медии чрез съдебен и административен тормоз, както и чрез физически заплахи", се казва в доклада. - Медийната собственост е непрозрачна и се характеризира със завземането на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си власт да упражняват политическо влияние и да нападат и очернят съперниците и критиците [си]. Значителен дял от пазара на разпространение на вестници в страната е под контрола на един-единствен конгломерат, притежаван от политик. Независимите журналисти и медии са редовно обекти на сплашване - лично или онлайн."
 

Докладът изрично се спира на кадровите промени в Нова телевизия, като посочва, че "независимостта на аудио-визуалните медии беше подкопана от съмнителни назначения и управленски решения".

"Трима разследващи журналисти бяха принудени да напуснат Нова телевизия, след като каналът беше придобит от олигарх", близък до правителството, пише в документа.

Според него "тормозът над независимите гласове е ескалирал с мръсни кампании и произволен съдебен натиск", които често са били използвани, за да ги сплашат и възпрат.

Като примери в доклада са цитирани журналистът от в. "Капитал" Росен Босев, който беше осъден за клевета от доскорошния председател на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, и данъчните проверки срещу Асен Йорданов и Атанас Чобанов от сайта "Биволъ" след техни публикации за имотни сделки на предишния главен прокурор Сотир Цацаров.

Съветът на Европа посочва, че през миналия септември Българското национално радио (БНР) е било сцена на "серия скандали, които показаха изключителната крехкост на гаранциите за редакционна независимост". Като главна илюстрация е посочен примерът с отмененото отстраняване от ефир и от длъжност на водещата Силвия Великова и последвалото спиране на излъчването.