Любимото министерство на регионалното развитие и благоустройството. Управлява се номинално от Петя Аврамова - министърката, която скоро не сме виждали по телевизията, скоро не е правила изявления, камо ли пък да достигне до висотите на повечето си колеги, които греят от екраните почти денонощно. Не се вози и в джипката, оная джипка с главното Д. Джипката на държавата. В нея обаче често виждаме истинския управител на министерството - уж разжалвания Николай Нанков.

Та любимото министерство и любимият зам.-министър имат нова, но не точно нова, любима идея. Ще спасяваме икономиката със строителство. "Строително цунами" го нарекоха пък от браншовата организация Камара на строителите. 

Цунамито обаче не е точно цунами, а вълничка. Вълничката на санирането. Сещате се - оная програма, по която бяха изхарчени 2 млрд. лв. за опаковането на 2200 сгради. Оная програма, която се прочу с корупционните си практики, в която Комисията за защита на конкуренцията откри картел и оная програма, за която вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че не може да продължава така - с парите на всички да се санират няколко хиляди сгради. 

Не е разбрал нещо Дончев, защото явно може. Отново сме там и днес Нанков обясни, че усилено се мисли по този вариант. Строителите пък обясниха, че това не просто щяло да спаси сектора, който между другото си работи и не е спиран, а и ще спаси заетостта, защото 150 000 души щели да се качат отново на скелетата. 

Хеликоптера на Горанов ще го пилотира Нанков

Вярно е. Ако програмата за саниране работеше прозрачно, тя е полезна. Ако програмата за саниране не харчеше милиарди пари от джоба на данъкоплатците за съмнителени резултати, тя е полезна. И, вярно е - ще доведе до повече заетост. 

Вярно е обаче, че за да се възстанови този батак с такива огромни пари, в условията на брутална икономическа криза, която помита цели сектори, е свръхцинизъм. Вярно е, че туризмът е на път да не "види слънце" тази година, а властта предлага да го спаси с безплатни чадъри. Вярно е, че ресторантите поговоловно ще фалират, а властта предлага да плаща на неработещите им служители малко над половината заплати, остатъка - да си го плати бизнесът.

Вярно е, че същото любимо министерство иска да му дадем кредит на доверие да управлява програмата за саниране, докато същото то се провали с нея. Но се провали и с изграждането на тол системата, провали се с очакваните приходи от милиарди, а подопечната му Агенция за пътна инфраструктура оставя впечатлението, че се проваля денонощно с огромните инфраструктурни проекти. Справка - магистрала "Струма". 

Вярно е, че икономическите мерки на правителството са практически никакви и е вярно, че ако се възобнови програмата, всички други ще попитат - защо за тях може, а за нас - не? Вярно е, че всеки нормален, затворен от държавата работодател ще попита - как така се намери вариант за строителите, а за нас има кредити. Как така работещите строители ще получат подкрепа, а ние ще получим заеми. Как така? 

Ако програмата се изпълни, то оня прословут хеликоптер на Горанов, който нямало да мята пари по жълтите павета, ще бъде отвлечен от пилота Нанков и ще започне да хвърля пачки, но само в една посока. 

Защото месеци наред слушаме как всичко се прави в името на това да не допускаме лекарите да избират чий човешки живот да спасят. Сега МРРБ ни предлага да избира кой бизнес да спаси и ни убеждава, че това всъщност е нещо хубаво. 

Да, Италия санира, както "благо" обясниха от Камарата на строителите. Да, Италия ще налее пари в строителните компании с различни проекти. Но Италия наля общо 40 милиарда евро в цялата икономика. Италия даде кредити, но даде и грантове. Даде безвъздездна помощ, която спасява всички. Италия не е България и сравнението е нелепо. 

Накрая е важно да стане ясно защо критиката на програмата не е обикновено хейтърство. Санирайте, санирайте много и навсякъде. Но, моля ви, не се правете, че е заради бизнеса или заради хората. Спасете умиращите и после се погрижете за болните. Дайте на всички или не давайте на никого. Или най-добре не правете нищо. Бизнес е имало преди вас, ще има и след вас. Интервенциите като че малко повече вредят.