Димитър Бербатов даде интервю за "Би Би Си Радио 5", в което говори откровено за това, че минаваше за мързелив по време на кариерата си във Висшата лига, а още за "Тотнъм", Хари Кейн, "Манчестър Юнайтед"... Вижда ли се като треньор?

Интервюиращ е неговият някогашен съотборник и бивш английски национал Джърмейн Джинас. Той определя българина като "един от най-добрите футболисти, с които някога е играл".

Още преди да сложи край на кариерата си преди месеци, Бербо започна да се изявява като анализатор. Често е цитиран по актуални футболни теми, както от реномирани издания, така и от таблоиди.

В родината на футбола Димитър Бербатов игра за "Тотнъм", "Манчестър Юнайтед" и "Фулъм". Той има 94 гола в 229 мача. Продължава да бъде определян като класен играч с невероятна техника и магическо докосване. Но някои го смятат и за ленив и изолиращ се от действията на терена - особено за представите на британците.

Ето най-интересното от думите на Бербо пред "Би Би Си Радио 5":

За "мързела"

Всеки е различен като начин на игра в представите на хората. По отношение на мен разликата беше в това, че на моменти можеше да изглеждам изолиран, но в същото време аз наблюдавах какво се случва на терена. По този начин анализирах къде да застана в точния момент, за да имам пространство и никой да не ми е на гърба, когато получа топката. И да имам повече време да я отиграя.

Някои хора не разбират това, но когато си умен, а не притежаваш скорост, пак може да си бърз. Можеш да избереш добра позиция и да си по-полезен на своя отбор.

Ако говорим за тичащи футболисти по моето време в "Тотнъм", бих поставил най-отпред Джърмейн, Роби Кийн и след това всички останали, а аз съм най-отзад. Но аз тичах в главата си. Винаги подавах топката, когато виждах някой в по-добра позиция от мен. Нямаше егоизъм. В крайна сметка ние печелихме или губехме заедно.

Малко е странно, но във всеки един отбор, в който съм играл, имаше фенове и футболисти, неразбиращи моя начин на игра. И това ги плашеше. Сякаш не помагам, не съм отборен играч. Но с времето се приемаше и хората свикваха, защото водеше до резултати.

За преминаването си във Висшата лига

Бербатов бе трансфериран в "Тотнъм" от "Байер" (Леверкузен) за 10,9 милиона паунда през лятото на 2006 г.

Когато си млад, си мислиш, че знаеш всичко. Така че очаквах грандове като "Реал" (Мадрид) и "Барселона" да ме искат. Агентът ми (Емил Данчев, бел. ред.) каза, че никой от тези тимове не ме иска за момента и да взема да стъпя на земята. После дойде интересът на "шпорите" към мен. Честно да ви кажа, тогава не знаех много за Висшата лига и "шпорите", бях се концентрирал в своя собствен свят в Бундеслигата. Но започнах да следя "Тотнъм". 

Моят агентът ми каза, че е дошло времето да напусна Германия и да премина във Висшата лига. Трябваше ми време да всикна със скоростта на това първенство, а също така с физиката. Виждах играчи, каквито досега не бях виждал в Бундеслигата - като бодибилдъри. "Какво става тук?", казах си.

Осъзнах, че трябва повече да използвам ума си. Беше предизвикателство. Отне ми няколко месеца да се адаптирам, а и на новите ми съотборници да ме приемат. Бях и малко затворен, не говорех много. По отношение на партньорството ми с Кийн, не общувахме много извън терена, но бяхме невероятни като дует. Не мога да го обясня, просто се получаваше.

За "Манчестър Юнайтед"

Това беше една от най-трудните сделки по онова време. Бербатов отиде в "Манчестър Юнайтед" за рекордните тогава за "червените дяволи" 30,75 млн. паунда. "Тотнъм" не искаше да го продава, сделката стана факт в последните минути на трансферния прозорец.

Аз съм от малка страна - България. Надявах се да завърша кариерата си в Англия и то само в един тим, но не стана така. Имах нужда да се трудя, да възнаградя усилията си, започвайки от дома, после през Германия и Англия. "Тотнъм" ми даде шанса да покажа на какво съм способен. "Юнайтед" беше последната стъпка в планината на моя успех. Когато дойде офертата от там знаех, че ще разочаровам много хора, особено феновете на "шпорите".

Но следвах моя си път. И знаех, че ако пропусна този шанс, следващ може и да няма. Това е футболът. Всички бяха толкова гостоприемни. И дори да не говориш, можеш да научиш много. В "Юнайтед" имаше шампиони, хора, които бяха спечелили "требъл" (през 1999 г., бел. ред.). Казах си: Бербс, ти го постигна най-накрая. За това бях работил през целия си живот.

Бях щастлив, но същевременно се и питах какво правя там. Като дете. Понякога това може да ти попречи да покажеш на какво си способен. Сър Алекс се държеше прекрасно с всички. Той имаше индивидуален подход и умееше да извади най-доброто от теб. В някои случаи беше мил и внимателен, но в други - по-твърд. 

Нито веднъж не ми е казал, че трябва да се променя. Това беше хубавото. Вярваше ми по своя си начин.

Бербатов за Хари Кейн

Напоследък се заговори за напускане на Кейн. Някои правят съпоставки с начина, по който Бербатов си тръгна. Дори се тиражира, че "Манчестър Юнайтед" иска да го привлече, а "Тотнъм" е определил цена от 200 милиона паунда. Самият Кейн намекна в интервю тези дни, че един ден може да премине в друг клуб, защото иска да печели трофеи. "Реал" (Мадрид) също проявява интерес.

Това му е тъжното на футбола. Просто има големи клубове, станали такива във времето. И с отбори като "Тотнъм" винаги ще ги има моментите, в които най-добрите им футболисти трябва да решат дали да останат или да отидат в по-голям тим. Това се случва и с Хари Кейн в момента. Той върви към кръстопът, на който се пита какво да прави.

Ситуацията сега е сложна заради коронавируса и финансовите проблеми, но той е в позицията, в която бях и аз. Може би понякога в главата му се върти мисълта, че не е на точното място. И с моята глава беше така. Какво да се прави... Не исках да поставям отбора си в ситуация, при която да напусна в края на трансферния период и да не може да ми вземе заместник. Но се е случвало и ще продължи да се случва и след мен с много футболисти.

Най-лошото, е че "Тотнъм" спечели последния си трофей, когато аз и Джърмейн играехме. Ще се случва отново и отново и ще гневи много хора, че липсата на титли е основният проблем за играчи като Кейн, който е капитан на английския национален отбор и не става по-млад.

А когато остарее, ще иска да каже на децата си: "Вижте какво спечелих".

Бербатов - треньор?

Няма да е лесно. Всички футболисти си мислят, че могат да станат големи треньори, но това, разбира се, е далеч от истината. Вече имам лиценз "А" и до края на годината се надявам, че ще придобия "Про" (най-високия ценз в професията, бел. ред.).

Човек никога не знае. Най-малкото искам да съм готов за бъдещето, каквото и да е то. Ако ще е в треньорската професия, нека бъда готов. В момента си прекарвам времето най-вече с децата и семейството.