Докато Националният съвет за тристранно сътрудничество и парламентарните комисии ще заседават днес по правителствените мерки за преодоляване на щетите от коронавируса и след отмяната на извънредното положение на 13 май, от Асоциацията на индистриалния капитал в България излязоха със собствени законодателни предложения. От АИКБ предлагат свои поправки на Закона за здравето, с който на практика трябва да се продължи действието след 13 май на закона за извънредното положение. Бизнесът настоява мярката 60/40 да стане 60/0, както и да полагаме повече часове извънреден труд. Предлага се още държавна субсидия за чартърните полети - като продължение на вече внесени от ВМРО изменения в тази посока.

60/40 - колко е успешна

Мярката 60/40 е спорна още от въвеждането й. Но последните данни са красноречиви - бизнесът не иска да се възползва от нея. Макар правителството да прокламира заделени 1 милиард за целта, оказа се, че на прага на изтичането на извънредното положение държавата е подпомогнала закъсали компании с едва 12 236 476 лева - или 1,22% на сто от целия ресурс на програмата за подкрепа на заетостта. Тези данни са "заверени" от социалното министерство.

Сега управляващите планират 60/40 да продължи да действа и след 13 май - до 30 юни.

Всички големи работодателски организации отдавна настояват за промяна на този модел, като настояват за различни варианти, в т.ч. делът на държавната помощ на е 80 на сто, а за работодателя да остане да изплаща заплати и осигуровки в размер на останалите 20 на сто.

От АИКБ обаче настояват сега мярката да придибие вида 60/0. Т.е. работодателят да не плаща нищо, а служителят да получава 60% от възнаграждението си от държавата. А не 100% солидарно, както е в момента. Мотивът:

"Никъде по света освен в България не се дължи 100% компенсация в такива случаи. Заплащането на равни възнаграждения на неработещи и работещи е нонсенс, несправедливо е спрямо работещите и е невъзможно да се осъществи в повечето случаи."

Междувременно отношения по темата взеха и от друга голяма работодателска организация - Българската стопанска камара. Резултатите от анкета на организацията, проведена в над 580 предприятия от сектора на услугите и търговията, показват, че над 80% от респондентите отговарят, че смятат 60/40 за неефективна. Заместник-председателят на БСК дори писа оценка на програмата - "не повече от 4 по шестобалната система".

"Над 70% от респондентите вече са съкратили персонал. 15% са съкратили работни заплати. Над 63% от тези предприятия очакват възстановяване в рамките на 1 година. Аз лично съм приятно изненадан от оптимизма", обясни той пред БНР.

Според него очакванията на бизнеса към мярката са били много по-големи и всички членове на БСК настояват превръщането на схемата в работеща със съотношение 60/0.

Очакванията са различни в различните браншове, защото са засегнати по различен начин, но основно бизнесът настоява за „доста по-засилена фискална подкрепа“, включително за промени в данъчната система, като някои от предложенията за промени имат радикален характер.

Без таван за часовете извънреден труд

От АИКБ настояват и за отпадане на тавана за полагане на извънреден труд - т.е. да отпадне максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година.

"Многократно сме заявявали и необходимостта от отпадане на забраната и прекомерните ограничения за полагане на извънреден труд и т. нар. удължено работно време, от съвместяване на сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд, които не съответстват на изискванията на съответната Директива 2003/88/ЕО и практиката в държавите членки на ЕС. Чрез отмяна на чл. 146, ал. 1 от КТ и при запазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка следва да отпадне максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година", настояват от работодателската организация.

В помощ на туризма

Оттам прецизират и предложението на ВМРО да се подпомагат туроператорите с по 6000 евро на чартърен полет към България. От АИКБ предлагат такава помощ за операторите, които използват български въздушен транспорт, както и за такива, които използват чужд - но след като се докаже, че българските авиопревозвачи не проявяват интерес към конкретния полет до страната. Помощта да е за срок от две години, искат още работодателите.

Предложението ни е мотивирано от обстоятелството, че българските авиокомпании разполагат с парк от минимум 25-30 самолета в готовност за изпълнение на чартърни полети по заявка на туроператори, като среднодневно могат да се изпълняват общо от основните чартърни летища не по-малко от 30 полета, средно по 200-250 пътници на полет. В средномесечен план българските авиокомпании, ако противоепидемичната обстановка позволява, са в състояние, по заявка и по договори с туроператори да изпълняват около 900-1000 полета - посочват от АИКБ.

Очаква се тези предложения да бъдат обсъдени днес на т.нар. тристранка. Последното пък идва на фона на заявката на здравния министър Кирил Ананиев, че е възможно в следващите месеци да се запази забраната за влизане у нас на чужденци от трети страни извън ЕС. В същото време традиционно страната ни е посещавана като туристическа дестинация от руснаци, украинци, турци, сърби и др.