Ако в периода след свалянето на Саддам Хюсейн от американците през 2003 г. има по-голямо предизвикателство от съставянето на поредното правителство в Багдад, това е упражняването на самата власт. Амбицията на сваления диктатор беше Ирак да играе ролята на „Арабска Прусия“. Далеч по-скромна бе амбицията на онези, които взеха властта след инвазията, но се оказаха в ситуация, по-сложна от ливанската: постигането на временно примирие между Америка и Иран, от една страна, и между вождовете на отделните секти, от друга.

Новият премиер Мустафа ал Кадими, който е шеф на разузнаването от четири години, познава в детайли рифовете на иракската политика и може да се каже, че е по-информиран от всички. Това включва и американците, иранците и местните политици, които неохотно подкрепиха неговото назначение. В крайна сметка се оказа, че за Америка е трудно да проумее загадката „Ирак“, макар че окупира страната и пряко я управляваше години наред. Иран също откри, че е невъзможно да отчете мащабите на иракския патриотизъм, макар че бе проникнал в местната социална тъкан, създаде въоръжени милиции, които трябваше да се превърнат в местен вариант на „революционните гвардейци“, както и политически партии, които му бяха лоялни.

Трябва обаче да признаем, че новият премиер ще трябва да се доказва всеки ден пред взискателно жури – Вашингтон, Техеран и вождовете на сектите, както и че ще бъде под прицела на всички онези, които са свикнали да искат услуги от властимащите. Ако обаче е омесен от друго тесто в сравнение с депутатите, които го утвърдиха на поста, Ал-Кадими би следвало да тръгне по по-различен път от онзи, който следваха неговите предшественици, управлявали Ирак след американската инвазия и задълбочили кризата в тази страна.

Такъв курс трябва да включва премахването на сектантските и етническите квоти в кабинета и държавния апарат и налагане на визията за гражданската държава в разрез с досегашната етно-религиозна логика, прокарвана от защитниците на чуждестранното влияние.

Мрежите на политическата корупция

Богатият Ирак е разграбен. На фиска се гледа като частна собственост на шефовете на секти и техните представители във властта. Нещата са стигнали дотам, че президентът Бархам Салех счита корупцията за „политикономията на насилието“.

От друга страна, след като САЩ и Иран обявиха разгрома на „Ислямска държава“, тя се завърна с нов тип тероризъм. В тези условия протестиращите младежи издигат политически, социални и националноотговорни искания в условията на насилие и убийства. Всяка от вътрешнополитическите сили е наясно, че не може да получи онова, което иска. В същото се убедиха и САЩ и Иран.

Макар че Техеран продължава да настоява за изтеглянето на американските сили от Ирак, мнозинството (за разлика на някои проирански депутати и партии) е решено да не допусне повторение на ситуацията от времето на предишния премиер Мехди Ал-Малики, когато напускането на американския контингент улесни възхода на Ал-Каида. В крайна сметка аятоласите сигурно си дават сметка, че ако не беше американската атака срещу режима на Саддам, Иран нямаше да получи сегашното си влияние в Ирак. Неслучайно властите в Техеран преди няколко години (през 2014 г.) разрешиха на правителството на Ирак да се обърне за помощ към Вашингтон – именно с решаващата роля на ВВС на САЩ и на американските военни съветници бяха нанесени разгромяващите удари срещу групировката "Ислямска държава".

Предизвикателствата на въоръжените милиции

Правителството на Ал-Кадими е изправено пред редица предизвикателства, сред които приоритетни са провеждането на процеса срещу лицата, отговорни за убийства на протестиращи от октомври 2019 г. досега, организиране на предсрочни и честни избори в съответствие с нов избирателен закон и изземване на оръжието от въоръжените групировки.

Към тях се добавят и икономическите предизвикателства вследствие на пандемията на коронавируса и рухването цените на петрола, който е главният източник на приходи за хазната. Ал-Кадими обеща, че неговото правителство ще бъде "правителство на решенията, а не кризисно правителство". Наблюдателите обаче не очакват, че това правителство ще извърши дълбоки промени. Икономическата конюнктура е особено неблагоприятна в резултат на резкия спад на приходите от петрола. Поради това се очаква властите да срещнат затруднения дори при изплащане заплатите на държавните служители, да не говорим за рестартирането на икономиката на страната.

Що се отнася до намерението на Ал-Кадими държавата да изземе оръжието от въоръжените милиции, очакванията са разнопосочни. Скептицизъм преобладава и в очакванията за провеждане на справедливо и прозрачно разследване на убийствата по време на октомврийските бунтове от 2019 г., в резултат на които бяха регистрирани повече от 400 смъртни случая и над 20 хиляди ранени и отвлечени.

Ако Ал-Кадими не извърши бързо обещаните промени, протестната вълна ще включи някои нови играчи. Чрез социалните мрежи протестиращите вече поставиха своите условия пред новия кабинет, първо сред които е справедлив съд за виновните за убийствата, провеждането на честни избори и приемането преди това на нов изборен закон.

Ал-Кадими, който е на 53 години, беше представен от френския „Фигаро“ като прагматичен политик, прекарал няколко години в САЩ. Той е първият иракски министър-председател, който не е свързан с никоя от шиитските партии, представляващи течението на политическия ислям в периода след Саддам Хюсейн. Според този вестник, Ал-Кадими има подкрепата на Вашингтон. Не случайно САЩ разрешиха на Багдад да продължи вноса на ирански газ и електричество. Същевременно, новият иракски премиер разбира, че е наблюдаван отблизо от Техеран и неговите милиции в Ирак, които са решени да изгонят американските сили от страната. Някои от тях лично го обвиняват, че е участвал в убийството на генерал Касем Солеймани – командващия на иранските „Революционни гвардейци“. Наред с това, бившият шеф на разузнаването също е изложен на постоянната заплаха от „Ислямска държава“, която поднови атаките си през последните седмици.

„Фигаро“ също така разкрива, че Ал-Кадими се ползва и с подкрепата на западните тайни служби и преди всичко на външното разузнаване на Франция. Една от причините за това е, че новият премиер лично е контролирал на иракско-сирийската граница експедирането на френски джихадисти от затворите в Иракски Кюрдистан за Франция. В тази връзка Ал-Кадими се е срещал два пъти с френския президент Макрон.

От години насам Ал-Кадими е дописник на американския уебсайт „Ал-Монитор“ и е носител на наградата на Европейския съюз като автор на най-добрата книга, написана от политически емиграт. Той е бил главен редактор на седмично списание и основател на независима иракска медийна мрежа. В актива му е също и директорският стаж на фондация „Дакира“ ("Памет“", която се занимава с архивирането на престъпленията на режима на БААС в Ирак. Автор е и на няколко публицистични книги, насочени към  национално помирение и политическа справедливост.

Ал-Кадими между Хаменей и Тръмп

Мълчанието на Иран по повод назначаването на Ал-Кадими не означава, че конфликтът между Техеран и Вашингтон е преодолян. Иракският клон на проиранската „Хизбула“ вече пряко заплаши Ал-Кадими. От друга страна продължава американският натиск върху Техеран. Негов израз бе наложеното от Тръмп вето на резолюцията на Конгреса, ограничаващ правото на президента да започне война срещу Иран.

Три са основните фактора, повлияли върху сформирането на новото иракско правителство: убийството на Солеймани, който бе най-влиятелният оперативен лидер в региона; избухването на иракското народно въстание срещу съществуващата система; и накрая - разпространението на короновирусната пандемия, което отслаби икономическите, политическите и логистичните възможности на Иран.

Обещанията на Ал-Кадими за справяне с корупцията, прекратяване на практиката за използване на Ирак като терен за разчистване на регионални и международни сметки и удовлетворяване исканията на демонстрантите са в правилна посока. Въпросът е: как всичко това ще бъде постигнато? Ако правителството продължи досегашната практика, нищо няма да се промени. Ако обаче се опълчи на кукловодите, кабинетът „Ал-Кадими“ може да влезе в историята като първия реформаторски екип, който е поставил основите на гражданското управление и е извоювал естественото място на Ирак сред другите демократични държави. Другата възможност е Ал-Кадими да стане първият „бунтар“, хвърлил оставката си в лицата на задкулисието, предпочитайки принципите си пред статуквото.

През седми век пр. н.е. в Ниневия асирийският цар Сенахириб издава текст, в който се казва: "Ако основите на нечия къща се разширят, като по такъв начин тя препречи пътя на царя, собственикът ѝ ще бъде обесен на стълб пред нея". В днешния 21 век е анахронизъм властите в страни като в Ирак и Ливан да узурпират общественото богатство. Но абсурдът се превърна в реалност по волята на задкулисните кукловоди на марионетни правителства. Днес Ал-Кадими има възможността да скъса с тази порочна практика.