Решението е политическо, обяви премиерът Бойко Борисов, когато вчера еднолично взе решение за намаляване на ДДС за заведенията в сектор "Туризъм" от 20 на 9 на сто. Това стана в "6 без 10" (да не се бърка с популярното парче от близкото минало) и най-вече - през главата на финансовия министър, през главата на собствената си вече 10-годишна политика. Фискална.

Всеки ден Борисов казва много неща в цифри - къде истинни, къде не съвсем, обаче вчерашното признание бликна съвсем от сърцето и душата. Това решение е политическо. И тъй като той не го обоснова, ще опитаме ние.

Популист ли е Борисов - отговорете си сами. Само ще вметнем, че това му действие идва на фона на предложения от почти всички парламентарни сили, в това число от собствените му коалиционни партньори, за антикризисно намаляване на ДДС за това и онова. Но най-вече на фона на предстоящите през 2021 година два вида избори.

Как ГЕРБ устоя на Пеевски, но сега не можа

Назад във времето, не толкова далеч - само до 2019-а, ГЕРБ успя да устои дори на Делян Пеевски, който при една от редките си, но никога случайни появи на работното си място (Народното събрание, да не се бърка с хотел "Берлин") предложи по-нисък ДДС за хляба, лекарствата и книгите. Това бяха златни няколко дни за популизма предвид факта, че Пеевски трябваше да се съревновава с предложеното от БСП по същото време намаляване на ДДС и за месото, яйцата...

Разликата между преди и сега е в пандемията. И в изборите. Ако се вярва на данните на ресторантьорския бранш - в него, в туризма и в съпътстващите ги сектори работят близо половин милион гласоподаватели. Пардон, души. На които сега шефовете обещават по-високи осигуровки и заплати с по-ниския ДДС. Но за това малко по-късно.

Борисов може и да твърди, че не се интересува от социологически проучвания, но би трябвало му се харесат последните такива. Народът одобрява мерките, а личният му рейтинг вече е равен на този на определяния от ГЕРБ като най-големия популист на държавата - президента. Премиерът не обича да не бъде обичан (човешко е) и така мерките за физическа дистанция започнаха да падат една по една, като... ДДС.

Когато Борисов промени данъчната политика на ГЕРБ

По същество намаленият ДДС до 9% за ресторанти и развлекателни заведения не е твърде рязка и фатална крачка. Погледното откъм бюджета, приходите от ДДС са най-голямото перо в хазната, като за миналата година достигат до около 11 млрд. лв. В същото време поради смисъла на новата разпоредба - заведенията да са регистрирани по Закона за туризма, тя ще действа за ограничен брой обекти и вероятната й цена няма да е толкова висока.

По данни от националния туристически регистър мярката касае 21 167 категоризирани по закона заведения (друг е въпросът дали предстои наплив от желаещи категоризация).

Премиерът обясни, че става дума за загуби от около 150 милиона лева, в най-лошия сценарий може да се стигне до 200 милиона лева минус за бюджета. Парите не са малко, но в никакъв случай не могат да срутят баланса в хазната. Не могат да се "състезават" със стотиците милиони, които се разпределят с постановления на Министерския съвет.

Тук обаче идват два големи въпроса, свързани с бъдещата политика на ГЕРБ в данъчната област и с евентуалните предстоящи искания на други браншове. 

Откакто ГЕРБ е на власт, практически данъчната политика на страната не е пипана, с едно малко изключение. Зад нея винаги е стояла една сравнително ясна философия. Държавата предпочита да прави политика през разходите - тоест първо да събере, а после да прераздаде, а не през приходната част - тоест да остави повече в бизнеса и в хората, които да разходват вместо последващото държавно преразпределяне. Това е фискалното верую и на Симеон Дянков, и на заместника му и впоследствие наследник на поста - Владислав Горанов. Както и на по-голямата част от изкушените от икономическа и финансова политика в ГЕРБ. 

Лобист за бюджета

Единственото изключение дойде преди две години, когато председателката на бюджетната комисия към Народното събрание Менда Стоянова прокара законови изменения, с които акцизът на т.нар. бездимни цигари се изравни с този на обикновените. Тогава тя обясни, че въпреки подозренията поправката не е лобистка. Била наистина лобист, но "лобист за бюджета". Важно уточнение е, че Стоянова е категорично против настоящите промени. 

От всичко изброено до момента можем ясно да видим, че Борисов еднолично променя модела, по който ГЕРБ прави данъчна политика вече повече от 10 години. Вярно - прави го само за избран сектор, в ограничен мащаб и сила на действието, но фактите са такива - приходната част от вчера служи за правене на политика. Само по себе си решението обаче носи твърде нясни и несигурни последици.

По своя смисъл ДДС е косвен данък, който се плаща от потребителите. Накратко - ако една стока струва 100 лв., то ДДС върху нея е 20 лв., а крайният потребител плаща 120 лв. общо. Както вече казахме - това е най-голямото перо за приход в хазната и именно почти ясната единна ставка позволява на България да държи сравнително ниски преките данъци като данък общ доход. 

Цена всяка тука оставете

Увещанията на ресторантьори и на премиера са, че след като ДДС падне, този сектор най-накрая ще изсветли своите доходи. 

Икономическите изследвания до момента обаче показват, че намаляването на ДДС не е задължително да даде отражение на крайните цени. По-скоро намаляването на ставката се разпределя между тъговците, доставчиците и потребителите. Пресен пример е намаляването на ДДС в Румъния за някои определени групи стоки, където първите изчисления показаха, че крайният спад на цените е с едва до 25% от процента намаление на ставката. Освен това настоящата криза на потреблението не е толкова свръзана с липсата на доходи, а със страха от заразяването. Нито една държавна политическа мярка няма да може да се справи с този фактор, но определеният ограничен до 2021 година обхват на тази разпоредба предполага, че именно за това е мярката - да се справи с кризата. 

Пороците? Всички говорят за тях, но никой не ги е виждал

Тук обаче има един малък проблем. Всъщност - не един. Както е тръгнало, по-ниският ДДС може да влезе в сила още от юни - още едно нарушаване на принципа данъчни закони да не се променят по средата на бюджетната година. Но да кажем, че е бял кахър. 

Тези, които ще бъдат кахърни, ще са клиентите, когато започнат да установяват на място, че ценовата листа в менюто не е помръднала. В това отношение браншът поне е откровен - ако има спад в цените, то той ще е мноооого малък. И изтъкват обективни причини като скок в цените на стоките, на доставките и пр. съпътстващи дейността им пера.

Любопитното тук е смелата заявка за изветляване на сектора, пословичен с криенето на обороти (което се прехвърля като отговорност на служителя, забравил да "чукне" касовата бележка) и най-вече - с ниските осигуровки и заплатата под масата. По този въпрос всички "предводители" на бранша, обиколили телевизионните студиа през изминалите месеци, са много срамежливи. Оказва се, че тези пороци са като призраците - всички говорят за тях, но никой не ги е виждал.  

Браншът обяви, че ще иска вдигане на осигурителния доход над сегашните 610 лева на 800 лева, като така държавата ще си събере налога, заплатите на служителите щели скочат, те от своя страна щели започнат да потребяват все повече, но най-вече - ще запазим българската работна ръка в България, вместо Валери Симеонов да я внася от Бесарабия!

Всичко това звучи чудесно, ако някой от същия този бранш можеше да обясни как точно ще се случи така гръмко обявената саморегулация. Защото на този етап звучи като да се разчита на едната гола благодарност към премиера - всеки собственик на ресторант рязко да преосмисли ценностната си система, заплатите на сервитьорите да скочат двойно, ведно с осигуровките, и изобщо "покажи на тоя Горанов как се прави".

Клякането пред един бранш, два, три...

После идва нов проблем, който е основният в тази ситуация - "клякането" пред един бранш, който има основна заслуга за мощта на сивата икономика в страната, неминуемо ще накара и други да поискат намалена ставка за ДДС. Вече неколкократно бяха зададени въпросите - защо за ресторанти може, а не може за лекарства? Защо може за ресторанти, а не може за храни? Защо храната в ресторанта ще е с по-малък ДДС, а тази от магазина не? Не е далеч от мисълта, че следват въпроси и за строителството, за транспорта и други. Тогава Борисов трябва по някакъв начин да оправдае решението си, а това ще бъде прекалено трудно. Ако сега може да обясни действията си с кризата, то такава неминуемо отново ще дойде и всеки ще има право да иска. 

Допълнителното отказване от единната ставка ще доведе все пак до загуби за бюджета, които могат да бъдат компенсирани по два начина. Първо - през намаляване на разходите на правителството, но това изглежда несериозно на фона на заявки за продължаване на строителството на атомни централи, магистрали, газопроводи, купуване на военна техника...

Вторият вариант обаче е нелицеприятен - вдигане на преките данъци. Гордостта на България - плоският данък от 10% може да бъде първата жертва. Нещо, което не бива да бъде допускано. 

И ако може да бъде направен единствен извод - то той би бил, че фактите говорят - Борисов отново се хлъзна по линията на популизма, без дори да се съобрази с основния идеолог на финансовата си политика - Владислав Горанов.

Идеята за намаляването на данъци винаги е била привлекателна за политиците и тя по същество е добра в условията на криза. Само че логично намаляване можеше да дойде през отмяна на корпоративния данък или поне неговото намаляване, през вдигане на прага за регистрация по ДДС, дори през редуциране на ДОД. ДДС е последният данък, който обикновено се пипа именно заради неговата вече обяснена специфика. Накрая - промяната на ДДС може и трябва да се направи, но за всички. Смисълът е да остане единната ставка, но от 20% тя спокойно може да падне на 18%, дори на 15%, колкото е минималният праг, позволен от Брюксел. Стимулът е за всички, последствията са за всички. Тогава работи държавата, а не отношението и страховете на един премиер към определени браншове.

Горанов и бъдещето 

"Имам му пълно доверие на финансовия минситър, но той не ми е началник. Аз съм му началник. Който не е съгласен, да подава оставка."

Горните думи са на министър-председателя и очевидно са насочени към несъгласния с действията му от вчера Горанов. Репликата обаче изглежда, че е насочена най-вече към дългогодишните твърдения на Горанов, че докато той е министър, данъчната политика на правителството няма да се променя. Тази теза беше повторена неколкократно и през последните седмици и от вицепремиера Томислав Дончев. 

Много е трудно да остане незабелязан и фактът, че Борисов суспендира един от стълбовете на финансовото управление на Горанов само няколко дни след като той стана обект на атака от обвиняемия бизнесмен "в изгнание" Васил Божков. Собственикът на бившата вече частна лотария обясни, че многократно е разговарял с Горанов, че лично той го е запознавал с членовете на Комисията по хазарта и че едва ли не министърът го е съветвал как да избегне плащането на по-високи такси хазарт. Още тогава Борисов заповяда "Горанов да излезе и да се обясни", но изглеждаше, че това поредно обвинение ще потъне. 

Сега идва новата порция, която не може да не бъде разглеждана като удар по репутацията на финансовия министър. Дори да приемем, че двете ситуации нямат общо и не са свързани, тогава излиза, че Борисов е решил да действа против реномето на собствения си министър, и то в разгара на брутална икономическа криза. 

Тук спекулации за бъдещето на Горанов няма да правим, предстои да видим как ще се развият действията му, но при всички положения на първо време здравият разум диктува, че когато "началникът" ти не е съгласен с основната ти теза, то тогава логично би било да си подадеш оставката. 

Към момента такава заявка няма, вероятно няма и да има. Но проблемите в това критично важно министерство се задълбочават, и то в средата на фискалната година, в средата на тежка криза. От реакциите на Горанов напред можем да направим изводи не само за бъдещето на управлението на ГЕРБ в третия мандат на Борисов, но и за начина, по който държавата може тотално да преразгледа своята финансова политика. А предстои намаляване на ДДС и за книгите...