Поисканата вчера от главния прокурор Иван Гешев конфискация на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори може и да звучи популярно, но е юридически неиздържано. Това обяснява в свое правно становище адвокат Андрей Янкулов, старши сътрудник към Антикорупционния фонд (АКФ).

От тази мярка, предложена вследствие от трагичния инцидент с журналиста Милен Цветков, могат да произтекат повече проблеми, отколкото ще бъдат разрешени - ако остане в този си вид, предупреждава юристът.

Вчера с пресконференция, а после и с прессъобщение държавното обвинение обяви, че главният прокурор е утвърдил указания "при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство и да се сезира компетентният съд за налагане на запор с оглед отнемането му в полза на държавата", тъй като по сега действащия Наказателен кодекс (НК) "в полза на държавата се отнемат средствата за извършване на умишлени престъпления, собственост на дееца".

Гешев предлага в полза на държавата да се отнемат във всички случаи управляваните превозни средства, независимо чия собственост са те. Предложенията предвиждат и отнемане на управляваното МПС, когато се установи наличие на алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества.

Според годишната полицейска статистика за 2019 г. общият брой на разкритите престъпления в страната за годината е 43 224, от които тези по различните състави на чл. 343б от НК са 6540, а по чл. 343в от НК - 1408 (за шофиране след употреба на алкохол или наркотици), т.е. ще се пристъпи към изземване на хиляди автомобили годишно с цел обезпечаване на бъдещото им отнемане, което само по себе си води до няколко сериозни проблема, посочва Янкулов.

След което описва каква е разликата между "средство" и "предмет" на престъплението. "Предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува", посочва юристът. И дава пример със съдебната практика:

"В практиката на прокуратурите в Пловдивския съдебен район преди петнадесет години вече бяха правени опити за тълкуване на закона, така щото автомобилът да се яви средство на престъплението шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта. Апелативният прокурор на Пловдив беше издал указания в смисъла на сегашните на главния прокурор, но тезата му не беше възприета от местните Окръжен и Апелативен съд и изземванията от органи на досъдебното производство на автомобили от пияни водачи там бяха преустановени половин година след началото им."

От което следва изводът: "За тези години при непроменен закон въпросът с отнемане на автомобили от виновните водачи при умишлени престъпления против транспорта никога не е стоял. Сега с указания на главния прокурор към прокурорите в страната се дава ново задължително за тях тълкуване на вече утвърдено, прилаган по различен начин закон при десетки хиляди решени случаи".

Янкулов пита също така защо, при добре известната на депутатите съдебна практика по прилагане на този много често използван престъпен състав, ако законодателят действително искаше автомобилите на пияните шофьори да бъдат отнемани, то за толкова много време НК просто не беше променен с цел постигане на такъв резултат при множеството му ремонти, засягащи транспортните престъпления.

По-нататък анализът продължава с цитиране на официалната статистика, според кяото този тип престъпления намаляват за периода 2017-2019 г. спрямо 2008-2010 г., което идва да каже, че предложението на Гешев е недостатъчно добре обосновано.

"Чисто логистично трябва да се обособи сериозен публичен ресурс за изземването и опазването на хиляди автомобили на граждани като веществени доказателства, които трябва да бъдат съхранявани някъде до решенията на съдилищата ще подлежат ли на отнемане в полза на държавата или не", посочва още адвокатът.

При всички положения, преди да се предвиждат допълнителни хипотези на отнемане на вещи, било предмет или средство на престъпление, от собственици, които обаче нямат никакво доказано отношение към извършеното престъпление, разумното държавническо поведение би било най-малкото да се изчака произнасянето на Съда на ЕС по повдигнатия въпрос, защото няма как норми от вътрешното право да противоречат на такива от правото на ЕС - заявява още експертът към АКФ.

Към момента в СЕС има висящо дело по преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив с основен въпрос дали предвиждането на отнемане на МПС по цитирания текст на НК не противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), ако третото лице собственик не е знаело и не е могло да знае, че вещта му е използвана при извършване на престъпление.

Пълния текст на становището, може да прочетете ТУК.